О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 08.07.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1771/2015
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 130 от 13.03.2015 г. по ч. в. т. д. № 177/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 1622 от 17.12.2014 г. по т. д. № 484/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважена подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по същото дело определение № 1125 от 21.08.2014 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 14 400 лв..
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд е присъдил на ответника по иска разноски, без да съобрази обстоятелството, че прекратяването на производството по делото е резултат от постигнато между страните споразумение, съгласно което ищецът се отказва от предявения иск, а ответната страна е заявила, че в такъв случай не желае да й бъдат присъждани разноски.
Като обуславящ допускането на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е поставен въпросът: „Следва ли да се приеме, че при постановяването на решението си в частта му, касаеща разноските, съдът следва да се съобрази само с уреденото в закона разпределение на тежестта за носене на разноски по делото (чл. 78 от ГПК) и може изцяло да пренебрегне изрична уговорка между страните по делото, касаеща задължение за едната страна да не претендира разноски при наличие на определено поведение от другата страна по делото”.
Ответникът по частната касационна жалба – Б. 07” О., [населено място] – моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.05.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Старозагорски окръжен съд, с което е уважена подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1125 от 21.08.2014 г. по т. д. № 484/2010 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК, а именно – производството по делото е прекратено поради отказ от предявения иск и от страна на ответника по иска е доказано плащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му пълномощник в размер на сумата 14 400 лв.
С оглед липсата на ангажирани доказателства, като голословно е преценено твърдението на жалбоподателя за недължимост на присъдените на ответника разноски предвид наличието на сключено между страните споразумение, с което последният е заявил, че при отказ от иска няма да претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде определен като релевантен за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като същият не произтича от фактите по делото, а е формулиран с оглед твърденията на самата страна за определен факт (сключено между страните споразумение), чието осъществяване обаче не е доказано. Следователно, в случая отсъства общата предпоставка за допускане на касационния контрол, поради което отпада необходимостта от обсъждане наличието на поддържаното конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 130 от 13.03.2015 г. по ч. в. т. д. № 177/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: