1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София ,09.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 901/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Х. М. чрез процесуалния представител адв. Ж.Ч. е обжалвал въззивното решение на Разградския окръжен съд № 107 от 06.12.2018г. по гр.д. № 174/2018г.
Ответниците М. И. С. и Н. К. С. не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, с оглед предмета на делото –иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Исперих № 153/ 14. 05. 2018 г. по гр. д. № 1042/ 2017 г., с което е отхвърлен предявеният от К. Х. М. против М. И. С. и Н. К. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането им да му предадат владението върху коридор и една стая, намиращи се в югозападната част на собствената на ищеца жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал придобиването на процесните помещения: коридор и стая на посоченото в исковата молба основание – договор за продажба, сключен с нот.акт № …./2017г. на нотариус Р.А. рег.№ 254 в Нотариалната камара. Съдът е изложил съображения, че в нотариалния акт тези помещения не са посочени, а е посочена общата квадратура на продаденото жилище около 50 кв.м. В договора за доброволна делба от 11. 01. 1995 г. , извършена между първоначалните съсобственици, също не са описани площи на помещенията и сградите, предмет на делбата, но впоследствие всеки от бившите съсобственици е извършвал разпореждания с получената при делбата реална част. Б. И. П., който е получил в дял стая, кухня и антре, се е разпоредил с нот.акт № …../1995г. и след последващите прехвърлителни сделки така обособения имот е придобит от ищеца. Другият съделител М. И. В. е продал на ответниците с нот. акт …../2005г. своя дял, получен при делбата и постройките в УПИ ….. – ….. от кв. ….. , образуван след делбата при обособяване на два самостоятелни поземлени имота от общия имот. От заключението на съдебно техническата експертиза съдът е приел за установено, че разпределението на помещенията и сградите по договора за доброволна делба отговаря на фактическото и реалното ползване в момента от страните по делото. При изменението на регулацията процесните помещения попадат в имота на ищците, но са свързани функционално с ползваната от ответниците жилищна сграда и са нейна принадлежност съгласно чл. 97 и чл. 98 ЗС. По тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, защото ищецът на е доказал твърденията за придобиване на процесните помещения с договора за продажба, сключен с нот.акт № 84/2017г. Съдът не е разгледал по същество доводът за придобиване на собствеността на помещенията по приращение на основание чл. 92 ЗС като изрично е посочил, че такова придобивно основание не се съдържа в исковата молба и е преклудирано съгласно чл. 147 ГПК.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд първо гражданско отделение намира следното:
Не е допуснато противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК във връзка със задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и относимите към тях доказателства. Посочените от касатора като необсъдени доводи са: правото на собственост върху процесните помещения на основание чл. 92 ЗС и правното действие на застрителния и регулационен план. Първият довод не е игнориран, а съдът не го е обсъдил по същество като се е мотивирал, че такова основание за придобиване на собствеността не е посочено в исковата молба, а посочената от касатора съдебна практика се отнася до допустими доводи на страните. Вторият довод, който се посочва като необсъден е основан на принципното положение, че застроителният и регулационен план на [населено място] , влязъл в сила през 2001г., е определил очертанията на процесните имоти и с прехвърлянето на сградите в определен имот не може да се прехвърлят части от тях, които попадат в съседния имот. И този довод е обсъден като съдът е изложил подробни съображения за правния статут на процесните помещения като принадлежност към жилищната сграда на ответниците в съответствие с чл. 97 и чл. 98 ЗС.
Материалноправният въпрос , поставен в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК е дали при прехвърляне на земята, купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, е обуславящ за делото, но посочената от касатора съдебна практика не е нарушена, тъй като въззивният съд е формирал изводите си въз основа на характеристиката на сградата, обемът на права на праводателите на страните и възникналата суперфициарна собственост за ответниците върху процесните помещения.
Третият правен въпрос за доказателственото значение на нотариалните актове не е обуславящ за делото, защото съдът не е отрекъл прякото им доказателствено значение като официални документи, а е изследвал собствеността назад във времето , за да установи дали те са могли да породят вещноправен ефект , който може да настъпи само ако праводателите на страните са били собственици на спорните помещения, което за праводателите на ищеца не е установено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 107 от 06.12.2018г. по гр.д. № 174/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: