О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1631 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. С. в качеството й на ЕТ”К” против решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д. № 269/2008г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решението на РС-Берковица по гр.д. № 442/2007г. в частта, с която са уважени предявените от нея искове по чл. 108 от ЗС против Т. М. М., Г. И. М., Д. И. М. за 200 кв.м. част от лозе, съставляващо имот 060019 и за част от 215 кв.м., съставляваща част от имот 006020 по КВС и по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм/ срещу Е. И. А. , И. А. П. и П. А. Н. за 80 кв.м. от имот 006020 по КВС и вместо това тези искове са отхвърлени.
За да постанови това решение, въззивният съд се е позовал на заключението на единичната и тройна СТЕ, които са установили, че към момента, когато ищцата Е. е купила с н.а. № 669,т.ІV/02.08.20007г. имот пл. № 709 по плана на с. Б., ведно с построената в него сграда той не е имал посочената в акта площ от 1150 кв.м., а 835 кв.м. Имот 709 е заснет по плана от 1963г. и попада извън регулацията, поради което е включен в картата на възстановената собственост /КВС/ и е заснет като имот 062004 с площ 835 кв.м. Площта на имот 709 се застъпва с имот 006019 с 200 кв.м. и с имот 006020 с площ 80 кв.м. Съдът е зачел пространствените предели на КВС, които приблизително съответстват на владяната от ответниците площ, а не на границите на имот 709 по плана от 1963г., попадащ извън регулацията, като се е мотивирал с това, че не е представен нот. акт на праводателя на ищцата, от който да се установи на какво основание той е бил собственик и на каква площ.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални правила и необоснованост. Конкретните доводи са свързани с това, че съдът не е зачел нот.акт № 669/2007г., че плана на земеразделяне няма вещно отчуждително действие и не може да отнема част от площта на недвижим имот, с който се припокрива, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещите лица вместо на удостоверението от кметството, че изготвената кадастрална карта не обхваща имот 709, а той се обхваща от КВС и удостовереното от ОСЗ, че имот 709 не попада в КВС. Излага се довод, че ответниците не се легитимират като собственици с решенията на ПК, защото те определят само подлежащия на реституция имот, но не са окончателни относно това кой е негов собственик.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.има ли обвързваща съда доказателствена сила нот. акт за сделка, на който се позовава ищеца, ако ответниците не са го оспорили и длъжен ли е в този случай да представя нот. акт на праводателя си.2. съставлява ли земеделски имот, подлежащ на реституция този който е застроен макар и извън регулацията. 3.решенията на ПК легитимират ли посочените в тях лица като собственици. Формулиран е и процесуален въпрос – може ли съдът да се позове само на заключението на СТЕ, а да не обсъди официални писма от кметството и общинска служба земеделие, касаещи статута на имота. По всички тези въпроси, касаторът се позовава на противоречие с практиката, като представя конкретни решения.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като изводите на съда са в синхрон с представените решения, а не им противоречат. като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат материално правен въпрос “има ли обвързваща съда доказателствена сила нот. акт за сделка, на който се позовава ищеца, ако ответниците не са го оспорили и длъжен ли е в този случай да представя нот. акт на праводателя си” не е свързан с предмета на спора, тъй като ответниците са оспорили иска и активната материално правна легитимация на ищцата, като собственик, като са заявили, че спорната площ е тяхна собственост. При очерталата се колизия на права в тежест на ищцата е да докаже активната си материално правна легитимация, включително и като представи нот. акт на своя паводател предвид това, че се позовава на деривативно придобиване. По този въпрос няма противоречива съдебна практика. В този смисъл е изрично Р № 1048/03.10.2006г. по гр.д. № 1062/2005г. и решение № 1073/01.10.2008г. по гр.д. № 3068/2007г. ІV гр.о.
Втория въпрос “съставлява ли земеделски имот, подлежащ на реституция този който е застроен макар и извън регулацията” е относим към спора до колкото процесните площи са част от застроени имоти извън регулацията. Като е приел, че имота правилно е включен в КВС, въззивния съд не е формирал извод в противоречие със съдебната практика. По аргумент от представеното от ищеца № 391/31.03.2003г. по гр.д. № 298/2002г. по ЗСПЗЗ подлежат на реституция имоти, които са в строителните граници на населеното место и дори такива, които са в регулацията в хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. По делото обаче не е ясно дали праводателят на ищцата е придобил този имот въз основа на реституция по ЗСПЗЗ.
Съдебната практика приема, че плана за земеразделянето, или общо КВС няма вещно отчуждително действие и не води до промяна на собствеността /Р № 649/24.07.2003г./. Съдът се е позовал на очертанията на имота по КВС. По въпроса какво е съотношението им и създава ли то колизия на права в случая следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Отговора на останалите формулирани въпроси е свързан с този въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д. № 269/2008г. по описа на Окръжен съд Монтана по касационна жалба, подадена от К. М. С. в качеството й на ЕТ”К”.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: