ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 374
С., 10.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1384 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ч. като процесуален представител на Т. Д. Д. от[населено място] срещу въззивното решение на С. окръжен съд /Ст.З.ОС/ от 10.VІ.2010г. по в.гр.д. № 193/2010г.
Отвтникът по касационната жалба Е. А. С. от[населено място], както и заинтересованата страна Дирекция “С. подпомагане” Ст.З., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Ст.З.ОС по въззивна жалба само на ответницата /сега касатор/ е отменил допълнителното решение № 218 от 01.ІІІ.2010г. на С. РС по гр.д. № 1544/2009г., с което е допълнен диспозитива на постановеното по делото на 28.VІІ.2009г. решение № 87 с отхвърляне на искането на Е. А..С. за определяне на режим на лични контакти с детето Н. Е. С. 10 дни през зимата, и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е определил такъв режим на лични контакти. Със същото решение Ст.З.ОС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Ст.З.РС № 87/28.VІІ.2009г., с което е определен режим на лични контакти на бащата с детето Н., както следва: три месеца след влизане на решението в сила – всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. в присъствието на майката Т. Д.; четири месеца след изтичане на предходния период – всяка първо и трета събота и неделя без преспиване от 10 ч. до 18 ч. без задължително присъствие на майката; при навършване на 4 годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 18 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
За да постанови решението в частта за лични контакти 10 дни през зимата, въззивният съд е приел, че удовлетворяването на тази претенция е подходяща за детето, което следва да свикне с присъствието на баща си в своя живот. Прието е по останалите претенции за лични контакти, че не следва да се възприема силно ограничителния режим, предлаган от майката, както и че първоначално в рамките на два три месеца свиждането следва да се осъществява с нейно участие, след този период бащата ще може да взема детето всяка събота от 10ч. до 18ч. без задължително участие на майк7ата до навършване на 4г.възраст, а след тази възраст бащата ще може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката.
В изложението на Т. Д.Д. като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по претенцията за лични контакти 10 дни през зимата се сочи процесуалноправен въпрос “може ли въззивният съд да излиза извън пределите на нормата на чл.269 от ГПК и да отмени решение във вреда на жалбоподателката на основания, различни от посочените във въззивната й жалба” с оглед на обстоятелството, че въззивна жалба срещу допълнителното решение е подадена само от ответницата. Твърди се, че по този въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато по силата на т.1 абзац последен от ТР № 1/2010г. на ОСГТК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и произнасянето от въззивния съд по въпроса /неизрично формулиран от касаторката, уточнен от касационния съд съобразно ТР № 1/10г. на ОСГТК на ВКС/ допустимо ли е определянето не на един, а на три режима на лични контакти с малолетно дете за различни периоди, в противоречие с практиката, обективирана в две решения на РС Ст.З., и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касаторката въпроси, и първият от които следва да бъде уточнен по следния начин: “може ли въззивният съд да се произнесе по допълнителното решение на първоинстанционния съд, след като то е обжалвано само от ответницата, но не и от ищеца, чието искане е отхвърлено с решението?”. Следва да се отбележи, че практиката, обективирана в представените две решения на Ст.З.РС по гр.д. № 2096/2009г. и по гр.д. № 2582/2009г., не обосновава наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в нея не са били предмет на разрешаване релевираните в настоящото производство въпроси.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в частта относно определеният режим на лични контакти на Е. А. С. с малолетното му дете Н. Е. С..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд, ІІ граждански състав, № 52 от 10.VІ.2010г. по гр.д. № 193/2010г. в частта относно определеният режим на лични контакти на Е. А. С. с малолетното му дете Н. Е. С..
УКАЗВА на касаторката Т. Д. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 30лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: