Определение №374 от 10.5.2010 по ч.пр. дело №263/263 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 374
 
 
София, 10,05,2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №263/10  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” О. – с. С. срещу определение №116 от 27.01.10г. по ч.т.д.867/09г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “ Т. – Д “О. – с. С. против определение от 06.10.2009г. по ч.гр.д.597/2009г. на Великотърновски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че определението по чл.122 ГПК не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, като не е предвидена изрично и неговата обжалваемост.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на “Т“О. – с. С. против определение от 06.10.2009г. по ч.гр.д.597/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което е разрешен спор за подсъдност между Г окръжен съд и Севлиевски районен съд.
При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане подадената частна жалба.
Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона – арг.чл.274, ал.1 ГПК. Определенията по чл.122 ГПК не преграждат развитието на съдебното производство- изведено от регламента на нормата, тъй като с тях се разрешава повдигнат спор за подсъдност между съдилищата, освен това за тях не е предвидена и изрична обжалваемост. Следователно, същите не подлежат на инстанционен контрол, както законосъобразно е преценил и състава на ВКС, І т.о.
Правно необоснован е лаконичния довод на жалбоподателя, който е поддържал, че след като в спор за подсъдност участвува апелативен съд, то този спор следвало да се разреши от ВКС. В случая определението, което е обжалвано пред ВКС, І т.о. не е по повдигнат спор за подсъдност, в който участвува апелативен съд, а разрешаването от него на такъв между окръжен и районен съд.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА определение №116 от 27.01.10г. по ч.т.д.867/09г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top