2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 11.11. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4276 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по „касационна жалба” с вх. № 5781/16.05.2014 г., подадена от [община] срещу решение № 640/04.04.2014 г., постановено по гр. дело № 275/2014 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него въззивният съд е отменил решение № 262/17.10.2013 г. по гр. дело № 1081/2012 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Е. А. Й. срещу [община] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500 лв. до 15 000 лв., и е осъдил [община] да заплати на Е. А. Й. тази разлика в размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.12.2009 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, като е осъдил общината да заплати по сметка на САС и допълнителна държавна такса от 160 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Друг диспозитив не е постановен с въззивното решение.
В подадената „касационна жалба” [община] сочи, че обжалва въззивното решение в частта, с която „не е уважен предявеният обратен иск” от общината срещу [фирма] (неин помагач по делото) за горната разлика от 2 500 лв. В тази връзка поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалната норма на чл. 271, ал. 2 от ГПК, съгласно която, при отмяна на първоинстанционното решение по главния иск, висящността на евентуално съединения с него обратен иск, предявен от ответника срещу третото лице негов помагач, се възстановява, без да е необходимо подаването на жалба, за да бъде разгледан този иск от въззивния съд, в случая – относно разликата от 2 500 лв. Също в тази връзка се сочат като неправилни мотивите на въззивния съд, че с решението си първоинстанционният съд е уважил частично предявения обратен иск, а за разликата претенцията е била отхвърлена като неоснователна, като в тази отхвърлителна част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила, поради което „не са налице формалните предпоставки” за осъждане на [фирма] да заплати на [община] сумата 2 500 лв., представляваща присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди.
От горното е видно, че подадената от [община] „касационна жалба” няма предмет като такава – липсва такава част (диспозитив) от въззивното решение, с която апелативният съд да се е произнесъл по предявения по делото обратен иск за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 15 000 лв., и каквато част от въззивното решение да бъде предмет на касационен контрол в настоящото производство пред ВКС. Липсва и формирана от съда воля в мотивите към въззивното решение относно уважаването или отхвърлянето на обратния иск за тази разлика от 2 500 лв., т.е. в случая не е налице и очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неизявяване в решението (диспозитива му) на формирана в мотивите към него воля на съда.
При това положение следва, че подадената от [община] „касационна жалба” с вх. № 5781/16.05.2014 г., с оглед нейното съдържание, по своята същност има характера на молба по чл. 250 от ГПК – за допълване на постановеното въззивно решение, чрез произнасяне и по предявения по делото евентуален обратен иск за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 15 000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от ГПК – след постановената отмяна на първоинстанционното решение по главния иск и уважаването на последния за тази разлика. Компетентен да се произнесе по тази молба по чл. 250 от ГПК е въззивният съд, който е постановил решението, чието допълване се иска. Едва неговото решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, би подлежало на касационно обжалване.
В заключение, производството по настоящото дело – погрешно образувано като касационно такова, следва да се прекрати и делото да се върне на въззивния съд – по компетентност – за произнасяне с решение по реда на чл. 250 от ГПК по подадената от [община] молба за допълване на постановеното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4276/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд – по компетентност – за произнасяне с решение по реда на чл. 250 от ГПК по подадената от [община], молба (наименована „касационна жалба”) с вх. № 5781/16.05.2014 г. за допълване на въззивното решение № 640/04.04.2014 г., постановено по гр. дело № 275/2014 г. по описа на същия съд, чрез произнасяне, съгласно чл. 271, ал. 2 от ГПК, по предявения от общината-молител срещу [фирма], евентуален обратен иск – за разликата над сумата 12 500 лв. до сумата 15 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.