О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
С.,12.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1515 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Н. Н., Т. В. Н. и И. Н. П. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 15.07.2010г. по гр.д.№653/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което М. Н. Н. е осъден да предаде на Д. Г. Г.,Н. Г. М.,С. Н. Р.,Д. Н. Р.,Г. Н. Р. и И. Г. Р. владението на 57кв.м. от дворно място,съставляващо ПИ №538822.502.412 по кадастралната карта на[населено място],[община], Т. В. Н. е осъден да им предаде владението на 97кв.м. от същия имот,а Д. М. В.,В. М. Т. и И. Н. П. са осъдени да им предадат владението на 241кв.м. от същото дворно място,индивидуализирани по скица към заключението на вещото лице И. Б. от 03.06.2008г., приподписана от съда.
В изложението към подадената касационна жалба като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №3/15.07.1993г. по тълк.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС по въпроса кога дворищнорегулационния план се счита приложен; по приложението на §6,ал.2 ПР на ЗУТ в противоречие с ТР №3/15.07.1993г. и решение №8729/10.10.2005г. на ВАС по адм.д.№5623/2005г.; по въпроса има ли действие за минали производства разпоредбата на чл.182а З./отм./,по който е налице противоречива практика на съдилищата; по въпроса за допустимостта на иска,по който въпрос е налице противоречива практика на съдилищата и по приложението на чл.79 ЗС,по който също поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че страните са собственици на съседни имоти,като с н.а. №6,том І,н.д.№15/1991г. на НРС за собственост на недвижим имот,придаден по регулация Д. Г.,Н. М.,И. Т. и М. И. /чиито наследници по закон са С. Н. Р.,Г. Н. Р.,Д. Н. Р.-П./ са признати за собственици на части от имот,собственост на Н. К. с площ от 130кв.м. и от имот,собственост на М. Т. с площ 310кв.м.,придадени към отредения за собствения им имот №423 парцел ХVІІІ-423 в кв.52 по плана на[населено място]. Прието е,че ищците са придобили правото на собственост върху претендираните части от парцел ХVІІІ-423 по силата на действуващия ДРП,одобрен през 1977г., съгласно който за имот пл.№423 е отреден парцел ХVІІІ-423 в кв.52,в който са били включени части от два съседни имота,собственост на праводателите на ответниците като придаваеми части по регулация,като през 1991г. са уредили регулационните сметки за придаваемите части, заплатили са тяхната стойност и са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по регулация.
Възражението на ответниците по иска за изтекла в тяхна полза придобивна давност и прието за неоснователно,тъй като съгласно чл.182а З./отм./,въведена с изменението на закона,обн.ДВ.бр.34/2000г. дворищнорегулацинония план се счита приложен,ако бъде изпълнено само условието дължимото обезщетение на собствениците на придадените към парцела недвижими имоти по влязъл в сила ДРП до влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър да е било изплатено. Прието е,че от момента на плащането на дължимите суми за придадените по регулация части вещният ефект на отчуждаването по силата на ДРП за придаваемите части следва да се счита настъпил,т.е. преди влизане в сила на ЗУТ и още при действието на З./отм./ ответниците по иска не са могли да придобият по давност собствеността върху придадените към УПИ ХVІІІ-423 части,независимо,че регулационните граници не са били материализирани на място,поради забраната на чл.59 З./отм./ за придобиване по давност на реални части от парцел.
Прието е,че разпоредбата на §6,ал.2 ПР ЗУТ и на §8,ал.1 ПР ЗУТ не намират приложение,тъй като към датата на влизане в сила на ЗУТ регулацията вече е била приложена.
Прието е,че ответниците по иска нямат качеството добросъвестни владелци,тъй като са получили дължимото обезщетение за придадените части.
По въпроса кога дворищнорегулационния план се счита приложен в ТР №3/15.07.1993г. по тълк.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС е прието,че ДРП следва да се счита приложен от момента,когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33,ал.1 и 2 З./отм./,а прякото отчуждително действие на ДРП има условен характер. Дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания обаче в случая са неприложими,тъй като в същото не се обхващат случаите, попадащи в приложното поле на чл.182а З./отм./. Поради това тезата на касаторите за разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВС не може да бъде споделена.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса по приложението на §6,ал.2 и §8,ал.1 ПР ЗУТ във връзка с разрешението,дадено в решение №8729/10.01.2005г. по адм.д.№5623/2005г. на ВАС,в което е прието,че не може да се издава административен акт след отпадане действието на ДРП, когато този план не е приложен,тъй като този спор е разрешен между страните с влязло в сила решение № ІІ-296/20.12.2006г. на Б. ОС по адм.д.№438/2006г.,а противоречие с указанията, дадени в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС,както вече беше отбелязано,не е налице с оглед последващата уредба на отношенията,дадена с чл.182а З./отм./.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса има ли действие за минали производства разпоредбата на чл.182а З./отм./,тъй като разглежданите в сочените от касаторите решения на ВАС/ решение №3613/11.04.2002г. по адм.д.№849/2002г. и решение №8853/12.10.2005г./ случаи на нищожност на административен акт не са дори сходни с настоящата хипотеза, доколкото преценката за момента,в който регулацията следва да се счита приложена в случая не е основана на административен акт,издаден въз основа на разпоредбата на отменен закон,а на основата на отчитане действието на една правна норма към момента на влизането й в сила,т.е. докато тази правна норма е била действуваща.
Не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и по въпроса за допустимостта на иска.
В посоченото в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК решение №487/22.06.2007г. на ВКС по гр.д.№176/2006г. на ІV ГО на ВКС е прието, че ревадникационният иск е недопустим,когато има друг ред за реализиране на правата на собственика,напр. чл.135 З./отм./. В случая обаче доколкото производството по нанасяне на имота в кадастралната карта е приключило,следва да се приеме,че становището на въззивния съд е аналогично на изразеното в решение №487/22.06.2007г. на ВКС,ІV ГО.
По въпроса за приложението на чл.79 ЗС в посоченото от касаторите решение №649/01.07.1993г. по гр.д.№477/92г. на І ГО на ВС е прието,че добросъвестният владелец,придобил имота на правно основание от несобственик,става собственик ако упражнява фактическа власт върху него постоянно,непрекъснато,несъмнено,спокойно,явно в продължение на давностния срок,предвиден в закона. В същия смисъл е и разрешението на поставения въпрос,дадено в решение №1124/19.07.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№1208/2001г.,в което е прието,че владението на купувача на чужд недвижим имот е добросъвестно,защото е получено на правно основание-действителна сделка, и когато не е знаел,че продавачът не е бил собственик, той би могъл да придобие имота на основание петгодишно давностно владение,считано от датата на извършената сделка. Така даденото разрешение в посочените решения обаче в случая е аналогично на приетото от въззивния съд,тъй като преценката на правата на Т. В. Н.,който е закупил УПИ Х-435 от Т. А. М. на 21.06.2005г. е основана на обема посочени в нотариалния акт права,а именно като е прието,че купувачът е придобил собствеността в границите на УПИ Х-435 по плана от 1977г. и тези права са зачетени от въззивния съд.
По поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не е налице противоречива практика на съдилищата,същите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.07.2010г. по гр.д.№653/2010г. по описа на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: