3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 15.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1221 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 282 от 27.01.2014г., постановено по ч. гр. д. № 3743/2013г. от Пловдивски окръжен съд, с което се потвърждава определение от 20.08.2013г. по гр.д. № 1393/2012г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по чл.231 ГПК, поради изтичане на срока за възобновяване на спряно производство по чл.229, ал.1, т.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради прекратяване на производството преди изтичане на шестмесечния срок по чл.231, ал.1 ГПК, в който може да се иска възобновяването му, като се поддържа, че този срок тече от влизане в сила, а не от постановяване на определението за спиране.
Ответниците, С. Б. и А. Б., не депозират отговор по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството пред районния съд е прекратено на основание чл.231 ГПК, въззивният съд е приел, че шестмесечният срок на страните по делото да искат възобновяване на производството е започнал да тече от датата на съдебното заседание, на което е постановено определението за спиране – 28.11.2012г., на което страните са присъствали, като към 06.06.2013г. срокът е бил изтекъл. Изложени са съображения, че фактът, че е имало висящо дело по недопустима частна жалба срещу определението за спиране от лице, което не е страна по делото, не променя направения извод относно течението на срока за възобновяване на спряното производство.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора процесуалноправен въпрос – дали срокът по чл.231, ал.1 ГПК започва да тече от момента на постановяване на определението за спиране на производството по общо съгласие на страните или срокът тече от момента стабилизирането на определението за спиране – когато същото е влязло в сила. Поддържа се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1 т.2 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други правни въпроси не са поставени в изложение, което в останалата си част то съдържа единствено оплаквания на частния жалбоподател относно неправилността на атакувания акт, които не могат да бъдат предмет на разглеждане във фазата на селектиране на частната касационна жалба.
Формулираният от частния касатор въпрос относно началния момент, от който започва да тече шестмесечният срок, до изтичането на който страните следва да поискат възобновяване на спряното по общо съгласие производство, е обусловил изхода на спора, предвид приетото от въззивната инстанция, че срокът тече от постановяване на определението за спиране по чл.229, ал.1, т.1 ГПК, а не от влизането му в сила. Въпреки осъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, с оглед недоказване на релевираните в изложението допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В определение № 536 от 18.12.2009г. по ч.гр.д. № 460 / 2009г. на II ГО на ВКС, явяващо се задължителна практика за по-долустоящите съдилища, тъй като е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е разгледан поставения от касатора въпрос, като е прието, че доколкото последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 ГПК, от този момент започват да текат и установените в закона срокове за извършване на определени от съда и страните действия, вкл. и срокът по чл.231, ал.1 ГПК. Изложени са и съображения, че с разпоредбите на новия ГПК се цели установяване на процесуална дисциплина, поради което в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните, каквото е определение за спиране производството по общо съгласие на страните, последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичане на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение. Настоящият състав напълно възприема даденото разрешение, основаващо се на незабавното настъпване на ефекта на спиране на производството от момента на постановяване, а не от влизане в сила на определението за спиране, поради което и законоустановеният шестмесечен срок за прекратяване на последиците от спирането чрез искане за възобновяване на производството, също тече от този момент. Да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството да се обвърже и от времетраенето на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на практика ще се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който производството по различните дела може бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия, освен изрично предвидените от закона. Възприемането на противната теза води и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за спиране, страните не биха могли да искат възобновяване на производството по делото, тъй като няма да е започнал да тече срокът, в който може да се направи искането за възобновяване. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, като съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на уеднаквяване на практиката от ВКС по поставения въпрос, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационния контрол. Предвид наличието на практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, не е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, още повече, че същата е формално наведена от касатора, без обосновка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 282 от 27.01.2014г., постановено по ч.гр.д. № 3743/2013г. от Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.