О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 16.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 332 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „П” ЕООД, гр. Д. чрез пълномощника му адвокат С, против определение от 29.01.2009 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Д. , с което е прекратено въззивното производство по делото, образувано по жалба на „П” ЕООД, гр. Д. срещу решение № 207 от 15.12.2006 г. по гр.д. № 159 от 2000 г на Районен съд- Б.
Ответниците в частното касационно производство не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е носнователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба за делба на реституирани земеделски имоти и се е развило между наследниците на А. И. А. , поч. 9.04.1965 г. С писмена молба дружеството-жалбоподател е поискало да встъпи в производството като трето лице, тъй като притежава самостоятелни права върху предмета на делбения спор и с определение от 23.06.2000 г. е било конституирано като трето лице-помагач по делото, на основание чл.174 от ГПК /отм./. Постановеното решение за допускане на съдебната делба между наследниците на А. А. е било атакувано от „П” ЕООД по отношение на един от имотите /№ 109011/ с довод, че решението за възстановяване на собствеността е нищожно и този имот няма характер на земеделска земя и искане да се отхвърли иска за делбата му. Въззивният съд е изложил съображения, че след като дружеството претендира самостоятелни права върху имота, а не цели да издейства благоприятно решение за една от главните страни, то за същото липсва правен интерес да участва в процеса като трето лице-помагач. Претендираните от него права е можело да бъдат защитени в рамките на настоящия процес само чрез предявяване на иск по чл.181 от ГПК /отм./, възможността за което е преклудирана с приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Счетено е, че след като за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес за издействане на благоприятно решение за някоя от главните страни в спора, то липсва активна процесуална легитимация у въззивника, поради което въззивното производство е недопустимо.
Атакуваното определение е незаконосъобразно. В писмената молба на дружеството за встъпване като трето лице-помагач са изложени твърдения, че същото е придобило част от имот № 1* чрез правна сделка с част от наследниците на А. А. , участващи по делото като ответници. Твърденията, подкрепени с доказателства, за придобиване на права в съсобствеността на делбен имот, обосновава правен интерес от участие в процеса като трето лице-помагач на праводателите по сделката /ако същата е осъществена след допускане на делбата/ или като главна страна, доколкото участието на всички съсобственици е условие за допустимост на процеса. Обстоятелството, че доводите във въззивната жалба са свързани с твърдение за липса на съсобственост и отричане правата и на праводателите на дружеството е неотносимо, тъй като в производството по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ въззивният съд не е обвързан от доводите на въззивника, а преценява допустимостта и законосъобразността на атакуваното решение въз основа на собствените си фактически и правни изводи. В тази връзка въпросите дали са били налице предпоставките за конституиране на „П” ЕООД, гр. Д. като трето лице-помагач на ответниците или същото е следвало да бъде конституирано като главна страна по иска за делба и по чл.76 от ЗН и съответно налице ли е съсобственост между наследниците на А. А. , са свързани с преценка допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а не с допустимостта на въззивното производство.
В обобщение атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 29.01.2009 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Д.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Д. за разглеждане на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: