О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 17.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 98 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. С. против решение № 421/2011г., постановено по гр.д.№ 641/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2011г. по гр.д.№ 2550/2009г. на РС-Дупница в частта, с която касаторът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на част от имот 65245.440 в землището на [населено място] с площ 1994 кв.м. на ищците А. Г. А. и В. Г. А. и в частта, с която е осъден да заплати на същите на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 182,83 лв. Отхвърлен е предявеният от него насрещен иск за заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършени от него подобрения за разликата над присъдения размер 365,76 лв. до предявения размер 14 718,76 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост само по последната част от решението, касаеща отхвърляне на иска за подобрения за разликата над присъдения размер 365,76 лв. до предявения размер 14 718,76 лв., поради което макар да не е изрично уточнено, съдът приема, че решението се обжалва само в тази част
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпрос само в частта за подобренията и той е следния: извършилия подобрения недобросъвестен владелец в чужд имот срещу кого може да предяви иск за стойността им – срещу собственика към момента на извършването им, или срещу преобретателя, придобил имота след извършването им какво е значението на добросъвестността на купувача в този случай. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 48/03.04.1961г. и Р № 37 от 11.02.1988г. ІV гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са изложени ясно обстоятелствата по иска.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците А. и В. А. са купили от С. С. Ч. имот 65245.440 в землището на [населено място], целия с площ 6477 кв.м. По делото не е спорно, че прехвърлителката е наследник на С. Г., който имал общо 60 дка, между които и нива от 24 дка Тримата му наследници разделили с неформален протокол на 01.08.1993г. нивата от 24 дка., съгласно изрично предвидената към онзи момент възможност в ЗСПЗЗ. Правото на собственост е възстановено на С. Ч. върху нива от 8 дка с влязло в сила решение № 0110/16.06.2000г. С н.а. № 121,т.ІІІ/11.12.2007г. тя продава възстановения й имот, индивидуализиран по кадастрална карта на ищците. Полученият дял при разделянето през 1993г. от Е. В. Г., Е. В. А., Ф. василева Г., Д. В. Г. и М. Д. Г. също от осем дка те продават на ответника /сега касатор/ с н.а. № 103,т.ІІ/10.08.2001г. В нот. акт имота е индивидуализиран с делбен протокол по гр.д.№ 673/2001г. на РС Дупница, копие от който не е приложен по делото. Преди сключване на тази сделка е бил подписан предварителен договор на 27.04.1999г., с който Е. В. Г. се задължава да продаде на касатора имота, описан в протокол С-445/17.05.1996г. на ПК-Дупница. Съгласно т.5 от този договор Г. С. получава владението върху имота, който се задължава да купи. Според заключението на СТЕ процесната площ от 1994 кв.м. е част от имота, купен от ищците, но се владее от ответника. Смесената експертиза с в.л.В. и Т. установяват, че в тази площ стойността на извършените от ответника подобрения са 14 718,76 лв.
Въззивният съд е възприел изцяло изводите на РС. Прието е, че ответникът не е могъл да придобие по давност процесната площ, тъй като давност може да тече след възстановяване правото на собственост – 06.06.2000г., а от тази дата до предявяване на иска – 30.12.2009г. не е изтекъл изискуемият се 10 годишен срок за придобиване по давност. Затова е уважен иска на ищците по чл. 108 от СЗ основан на покупко-продажба и е отхвърлен насрещния иск на касатора по чл. 108 от ЗС, основан на давностно владение. Уважен е иска за лишаване от ползване само за сумата 182,83 лв. от общо заявените 2 400 лв. Насрещният иск за подобрения е уважен за сумата 365,76 лв., представляваща стойността на подобренията, които Г. С. е извършил след като ищците А. са придобили имота. Стойността на останалите подобрения – поставяне на телена ограда на колове, засаждане на овощни дръвчета за оформяне на овощна градина и изграждане на капкова напоителна система не е присъдена на С., той като е извършил тези подобрения преди ищците по първоначалния иск, против които е предявен насрещния иск да купят имота, т.е. тази сума се дължи от собственика на имота към момента на извършване на подобренията.
Поставеният въпрос е извършилия подобрения недобросъвестен владелец в чужд имот срещу кого може да предяви иск за стойността им – срещу собственика към момента на извършването им, или срещу преобретателя, придобил имота след извършването им и какво е значението на добросъвестността на купувача в този случай. Той е относим към предмета на спора предвид изложените мотиви на съда за частично отхвърляне на насрещния иск. С ТР № 48/03.04.1961г е прието, че добросъвестният владелец – подобрител на недвижим имот, може да упражни правото си на задържане не само срещу собственика на имота, който е бил такъв по време на извършване на подобренията, но и срещу купувача, който е придобил собствеността на същия имот след извършване на подобренията, ако последният е недобросъвестен. Правото на задържане не може да се упражни спрямо добросъвестния купувач – приобретател на имота. С Р № 37 от 11.02.1988г. ІV гр.о. е прието, че добросъвестния подобрител може да претендира подобренията и срещу недобросъвестния купувач, но недобросъвестността е коментирана във връзка с чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Този текст се отнася само за сделката, с която се цели увреждане на кредитора по иск за обявяването й за относително недействителна. Разгледан е казус, в който иска против първоначалния собственик е бил уважен, извършена е сделка между него и трето лице с цел увреждане на подобрителя, като кредитор и с оглед възможността той да упражни против преобретателя право на задържане. Тези решения не противоречат на приетото от въззивния съд, защото те разглеждат въпроса от позиция на правото на задържане и възможността за предявяване претенция и към купувача. Тези решения не отричат приетото от въззивния съд, че стойността на подобренията извършени от владелец в чужд имот се дължат на продавача, ако е бил собственик към момента на извършване на подобренията
Въззивното решение е постановено в съответствие с актуалната съдебна практика. С Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о., постановено по отменения ГПК е прието, че при извършване на подобрения в чужд имот, за собственика възниква облигационно задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното строителство имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това. Купувачът, заплащайки цената на подобрения имот, заплаща и стойността на подобренията, инкорпорирани в него на продавача. Затова продавача, а не купувачът дължи стойността на подобренията, извършени от трето лице. Добросъвестността, която в законите /ЗЗД, ЗС/ има различен смисъл тук е без значение.
Или в обобщение, въззивното решение не е в противоречие със задължителната съдебна практика, не се констатира и противоречива съдебна практика по поставения въпрос, поради което няма основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 421/2011г., постановено по гр.д.№ 641/2011г. на Кюстендилски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. И. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: