1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София, 18.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1112 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. З. и З. Д. З. срещу въззивно решение №162/25.10.2013г. постановено по възз.гр.д.№341/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение №73/17.01.2013г. по гр.д.№1399/2011г. на ОС- гр. Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу [фирма]- [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на сумата 26 000 лв., дължимо по неизпълнен договор за учредяване право на строеж и строителство на жилищна сграда.
В касационната жалба се поддържа, че решението на АС – Варна е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК представлява повторение на съдържанието на касационната жалба с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В същото бланкетно е посочено, че въззивната инстанция се е произнесла по „материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. От съдържанието на изложението, единственият въпрос, който се извежда е – „може ли да се приеме, че след като при приращението титулярът на правото на строеж има право да търси облигационно уравнение от собственика на земята, то и при присъединяването собственикът на земята има право да търси облигационно уравнение от суперфициара“. Поддържа се, че са налице основанията за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – [фирма]- [населено място] в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че на 10.02.2004 г. ищците /заедно с останалите съсобственици на поземлен имот, находящ се в [населено място]/ и ответното дружество са сключили договор, обективиран в нотариален акт №52/10.02.2004 г. , чрез който съсобствениците са си учредили взаимно и в полза на дружеството право на строеж за конкретни обекти, срещу задължението на [фирма] да построи със свои сили и средства жилищна сграда със застроена площ 282.22 кв.м., по одобрен от собствениците работен проект, с обща разгъната застроена площ на обектите 1182.23 кв.м. Дружеството-строител се задължило да обезщети собствениците с 30% от общата застроена площ, представляващи 354.669 кв.м. От тях ищците следвало да получат по 78.81 кв.м. жилищна площ, от конкретно описаните в нотариалния акт обекти в сградата, а именно: З. З. получава офис №4 с площ от 24.98 кв.м., апартамент №4 с площ от 74.59 кв.м., изба №4 с площ от 2.58 кв.м.; а Д. З. получава офис №6 с площ от 28.01 кв.м., апартамент №5 с площ 46.17 кв.м. и изба №5 с площ от 2.98 кв.м. В. съд е посочил, че договорните отношения между страните, съгласно записаното в нотариалния акт се квалифицират като такива по договор за изработка /за строителство/ и договор за учредяване право на строеж. Помежду си съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж върху обектите в бъдещата сграда, като конкретно тези от тях, които получава строителят са посочени в т.6 от нотариалния акт. Същевременно ищците и останалите съсобственици се задължили да прехвърлят на [фирма] правото на собственост върху 70 кв.м.ид.ч. от дворното място, след завършване на грубия строеж на сградата. Във връзка с твърдението на ищците, че строителят е реализирал правото на строеж в по-голям обем от учреденото му с договора /застроена площ – 324.25 кв.м., респ. обща разгъната застроена площ – 1358.46 кв.м., вместо договорената – 282.22 кв.м., респ. обща разгъната застроена площ – 1182.23 кв.м./, съдът е назначил строително-техническа експертиза. След замерване на място и справки по приложената по делото документация, вещото лице е дало заключение, че не се установяват отклонения от одобрения проект за сградата, изпълненото строителство и екзекутивната документация. Констатирано е, че площите по обяснителната записка на архитекта и измерените на място съвпадат; че нито застроената, нито Р. са били увеличени в хода на строителството. Въз основа на това е направен извод, че ответното дружество е изпълнило задължението си да построи и предаде на ищците посочените в нотариалния акт обекти с договорената квадратура. Същевременно съдът е посочил, че по силата на сключения договор не е създадена съсобственост между ищците и ответното дружество по отношение на терена, върху който е построена сградата, а строителят е станал собственик само на обектите, за които му е учредено право на строеж. Поради това и тъй като не е установено ответникът да е придобил нещо в повече, т.е. твърдяната от ищците разлика в квадратурата да е реализирана в обектите на дружеството, съдът е счел, че претенциите за присъждане на търсеното обезщетение /изчислено на базата на твърдението, че е налице реализирано строителство в по-голям обем от договорения/, са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателите да са обосновали, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Бланкетното възпроизвеждане в текста на изложението на основанията по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация, тъй като те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Както се посочи и по-горе, на практика в изложението си ищците са преповторили съдържанието на касационната жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно липсата на установено неизпълнение /респ. на реализирано строителство в по-голям обем от посочения в договора/ от страна на дружеството – ответник. Тези оплаквания обаче, не съставляват формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Що се отнася до единственият въпрос, който е изведен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, същият е неотносим за правния спор. В цитираното от касаторите Решение №61/13.02.2012 по гр.д.№291/2011г., I г.о. на ВКС, е прието, че принципът на приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение, когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми. Р. строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж, когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект е приращение и се придобива в собственост от собственика на терена. Когато извършеното строителство не представлява такъв обект, се прилага нормата на чл. 97 ЗС, съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено.
В случая, въззивният съд не е отрекъл в решаващите си мотиви правото на изправната страна по един договор да получи обезщетение от неизправната. Преценяйки и анализирайки всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът е направил извод, че в случая не е налице твърдяното неизпълнение на договорната връзка от страна на дружеството-строител – че не е доказано да е налице реализирано строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника. Дружеството е поело задължение за изграждане на конкретните обекти в жилищната сграда, което е изпълнено в уговорените срокове и обем /за което е подписан констативен акт от 20.05.2005г., с който изработеното е прието без възражения от възложителите, в т.ч. и от ищците/. С оглед на тези решаващи изводи на въззивната инстанция, твърдяното противоречие с цитираното решение на ВКС не се установява. Не е налице предпоставката за селекция на касационната жалба в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – касаторите не са изложили никакви конкретни доводи.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №162/25.10.2013г. постановено по възз.гр.д.№341/2013г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.