2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 02. 07. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3335/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. М., срещу въззивното решение № 101 от 05.03.2013 г. по в. гр. д. № 61/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК чрез адвокат С. П. – пълномощник на касатора, и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация Г. А. А., Т. В. В. и Г. В. М. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, от В. К. В., К. Г. М. и Г. Г. А. не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 379 от 03.12.2012 г. по гр. д. № 778/2012 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. от апартамент № 5, целият на застроена площ от 96.43 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], като решението е постановено при участието на Г. и Г. А. – трети лица-помагачи на ответниците.
По делото е установено, че с влязло в сила на 19.02.2010 г. решение по гр. д. № 6/2005 г. на Велинградския районен съд, потвърдено в тази част с решение № 4 от 05.01.2010 г. по в. гр. д. № 215/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е обявен за нищожен като привиден договор, сключен с н. а. № 59/1999 г., с който М. Г. М. продал на Г. Ал. А. недвижимия имот, предмет на настоящия иск за ревандикация. Съдът приел, че действителната воля на страните е била за прехвърляне на собствеността не срещу определена сума пари, а възмездно срещу друга престация – извършване на определени строителни работи в имота. Исковата молба, по която е било образувано това дело, е постъпила в съда на 31.12.2004 г., вписана е на 16.02.2005 г., а междувременно, на 20.01.2005 г. Г. и Г. А. се разпоредили с правото на собственост в полза на ответниците Т. В. и Г. М. с н. а. № …/2005 г. Тъй като по отношение на прикритата сделка не е бил предявен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът приел, че тя е породила действие между лицата, които са я сключили. Искът за установяване на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация, а в случая ищецът се е позовал единствено на нищожност на покупко-продажбата, но не и на недействителност на прикритата сделка. При това положение не може да се приеме, че като последица от нищожността на покупко-продажбата ищецът продължава да се легитимира за собственик на 1/2 ид. ч. от имота. За посочената идеална част прикритата сделка е произвела транслативен ефект, поради което ревандикационният иск е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр. д. № 43/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о. Въведено е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но тъй като съдебният акт е постановен от състав на ВКС при действието на ГПК /отм./ и съставлява незадължителна съдебна практика, то настоящият състав на ВКС, І-во г. о., следва да се произнесе относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът не е формулирал в изложението определен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. Поддържа, че в разглеждания случай е налице не относителна, а абсолютна симулация, тъй като се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземането му по начин, различен от предвидения в закона, при което положение и прикритата сделка не поражда действие между страните. Счита, че тезата му се подкрепя от цитираното решение № 132/2003 г. на ВКС, но разгледаният в него случай е различен, защото абсолютната симулация на продажбената сделка е обусловена от недействителност съгласно чл. 152 ЗЗД на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълг на продавача, произхождащ от договор за заем.
В хипотезата, пред която страните са изправени, ищецът не е въвел обстоятелства и твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба като привиден, прикриващ съглашение за обезпечаване на заем чрез прехвърляне собствеността на апартамента, нито е установено такива правоотношения въобще да са възникнали между страните. Не се и установява прикритото съглашение – продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на определени строителни дейности, да е нищожно като противоречащо на императивна правна норма, установяваща недействителност на определени съглашения, каквато е тази на чл. 152 ЗЗД. По тези причини и въззивният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че са изпълнени законовите изисквания относно прикритата сделка, както впрочем е прието и по иска за нищожност по в. гр. д. № 215/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд, и същата е породила действие между страните по нея.
Следователно, не се разкрива сходство на разгледаните случаи, така че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване от съдилищата на определящ изхода на делото правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 101 от 05.03.2013 г. по в. гр. д. № 61/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: