О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София,02.08.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 988 /2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „О. Л. И.” И., регистрирано в Република М. Острови, със седалище и адрес на управление: Тръст къмпани комплекс, А. Р., А. айланд, М., М. острови, МН 96960 срещу определение №356/1.2.2016г., постановено по ч.гр.д. №4971/ 2015 г. на Софийския апелативен съд. С определението е оставена без уважение молбата по чл.250 ГПК на жалбоподателя за допълване на въззивното определение №3602/14.12.2015г., постановено по делото за произнасяне по правилността на определението на Софийския окръжен съд досежно присъдените разноски – държавна такса.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, в това число в частта за разноските. На второ място се твърди, че определената ДТ в размер на 375 032 лв. не се дължи на основание чл.649, т.6 ТЗ.
Представено е Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор на частната касационна жалба срещу определението от [фирма], в която са изложени доводи за недопускане на определението до касационно обжалване. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата. Жалбопадателят не е подал пред първоинстанционния съд молба по чл.248 ГПК за изменение на определението си в частта за разноските. Разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ е приложима само за исковете за попълване на масата на несъстоятелността, изброени в ал.1 на чл.649 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението, с което е прекратено производството по т.дело №136/2015г. на СОС жалбоподателят е осъден да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на СОС ДТ 375 023 лв.
С определението от 14.12.2015г. САС е потвърдил определението на СОС. За да остави без уважение молбата по чл.250 ГПК, САС е приел, че с определението си се е произнесъл по всички заявени в частната жалба на жалбоподателя основания за отмяната му, в нея не е направено искане за преразглеждане на присъдените разноски от СОС. Налице е произнасяне по предмета на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд, поради което не е налице основание за допълване на определение №3602/14.12.2015г. Съдът е отбелязал, че ищецът е трябвало да сезира първоинстнционния съд с молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, което не е сторил в предвидения в закона срок.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на определението на САС.
Съгласно т.1 от ТР №1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбаподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на делото са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната вола на съда, обективирана в решението му.
В случая касаторът не формулира конкретен процесуалноправен въпрос във връзка с мотивите на САС за оставяне без уважение молбата по чл.250 ГПК за допълване на определението за произнасяне по правилността на определението на СОС в частта за разноските. Съгласно постановките на т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правният въпрос от значение за конкретното дело, е достатъчно основание да не се допуска определението в обжалваната част до касационно обжалване.
В Изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на определение №278/3.05.2010г. по ч.гр.дело № 260/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., което е постановено при друга хипотеза. Състав на ВКС, ГК е приел, че когато съдът не се е произнесъл по искане на страната за направени разноски, прилага се специалния ред по чл.248, ал.1 ГПК, при съобразяване на сроковете за подаване на молбата, а не общия ред по чл.250 ГПК. Представената съдебна практика, отнасяща се до присъждане на ДТ по искове за попълване на масата на несъстоятелността и прилагането на чл.649, ал.6 ТЗ, в случая е неприложима, тъй като искът на ищеца е с правно основание чл.694 ТЗ. За установителните искове по чл.694 ТЗ законодателят е въвел самостоятелно правило за заплащане на ДТ. Съгласно ал.2 на чл.694 ТЗ при отхвърляне на иска разноските са за сметка на ищеца. При прекратяване на производството по делото, по арг. на чл.78, ал.2 ГПК също се дължи ДТ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №356/1.02.2016г. по ч.гр.д. № 4971/2015Г. на Софийския апелативен съд, г.к., 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: