3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 921 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадената по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК частна жалба с вх. № 621/3.ІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Добрич срещу определение № 50 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.І.2014 г., постановено по т. д. № 435/2013 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 329/27.ХІ.2013 г. в частта му за разноските: посредством допълнително присъждане на сума в размер на 11 400 лв., представляваща платен на 18.ХІ.2013 г. адвокатски хонорар, както и на сума в размер на 102.31 лв., означена като „направени във връзка с делото разноски”.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон. Инвокира се довод, че „за плащането от страна на [фирма] на адвокатско възнаграждение са представени безспорни доказателства в съответствие с т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. – Фактура № [ЕГН]/29.ХІ.2013 г. и вносна бележка”. Отделно обаче в жалбата се поддържа, че „Фактурата и вносната бележка са представени към 18.11.2013 г. – преди постановяване на решението по делото и няма основание да се приеме, че са създадени само с цел да бъде натоварена другата страна с разноски”.
Ответникът по частната жалба едноличен търговец Т. В. Т. от [населено място], област Стара Загора, действащ с фирмата „Д.-Т. В.”, не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Добрич ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Варненският апелативен съд е имал възможността да съобрази на два пъти значението на представената по делото фактура за реално изплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 11 400 лв.: веднъж в последния абзац от мотивите си към въззивното решение № 329/27.ХІ.2013 г., където е констатирал, че „Едва с молба от 18.11.2013 г. е представено доказателство за заплатен на същата дата, т.е. след провеждане на последното по делото с. з., адв. хонорар”, а впоследствие и в атакуваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, където директно се препраща към разрешението по т. 11 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. На процесуалноправния въпрос относно това дали е допустимо претенцията за разноски да бъде заявена с писмената защита по чл. 149, ал. 3 ГПК, с това тълкувателно решение е ден отговор, че макар и акцесорна,такава претенция съставлява искане, което е свързано със спорния предмет, което следва – също като него – да бъде заявено до края на съдебното заседание, с което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция. Ето защо, след като претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като изцяло неоснователни ще следва да се преценяват инвокираните от търговеца частен жалбоподател доводи, че законодателят не е предвидил последен момент, към който адвокатското възнаграждение следва да е заплатено, както и че щом доказателството за реално плащане на адвокатския хонорар е било представено по делото преди постановяване на решението в съответната инстанция, „няма основание да се приеме, че е създадено само с цел да бъде натоварена другата страна с разноски”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.І.2014 г., постановено по т. дело № 435/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 921 по описа за 2014 г.