О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 28.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2190 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт М. А.-Д. срещу решение № 27/12.01.2015 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/, Търговско отделение по в.д. № 1754/2014 г. в частта, в която е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма] за установяване вземане на ищеца за сумата над 2103.21 евро до претендираната главница от 5457.97 евро. В касационната жалба се поддържат основания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор. Ответникът е депозирал и насрещна касационна жалба срещу решението на ВОС в потвърдителната му част.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски районен съд /В./ е предявен иск от [фирма] по чл.422 ГПК за установяване, че [фирма] му дължи сума в общ размер на 10163 евро, представляваща част от главница по запис на заповед в общ размер от 80454.57 евро с дата на издаване 08.02.2008 г., [населено място] и предявена за плащане на издателя на 07.11.2012 г., с която е обезпечено вземане на ищеца за суми по договор за финансов лизинг № 2842/08.02.2008 г., посочени в четири пункта: 1. 5457.97 евро, неизплатени лизингови вноски по договора, дължими за периода 01.09.2009 г. до 31.01.2010 г.; 2. 783.49 евро – договорна лихва за периода от 01.09.2009 г. до 31.01.2010 г.; 3. 709.36 евро – обезщетение за забава за периода от 01.08.2009 г. до 31.01.2010 г. и 4. 3212.07 евро – дължими застрахователно такси, годишни данъци за 2009 и 2010 г., разходи за регистрации на МПС в КАТ, ведно със законна лихва на главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 114/10.01.2014 г. по ч.гр.д. № 17912/2013 г. от В..
В. е уважил предявения иск за 5457.97 евро – неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 2842/08.02.2008 г. за периода от 01.09.2009 г. до 31.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 06.12.2013 г. до окончателното изплащане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 114/10.01.2014 г. по ч.гр.д. № 17912/2013 г. от В. и е отхвърлил иска за останалите претенции.
ВОС е потвърдил решението на В., в частта уважаваща претенцията за 2103.21 евро от общо дължимата главница от 5457.97 евро, като е отменил решението в уважителната му част над сумата 2103.21 евро до 5457.97 евро и в тази част е отхвърлил претенцията. Потвърдил е решението на В. в останалата му отхвърлителна част по предявените претенции за договорна лихва, обезщетение за забава и дължими застрахователни такси, годишни данъци и разходи за регистрация.
За да измени първоинстанционото решение ВОС е приел, че страните са обвързани от договор за финансов лизинг, задълженията по който са обезпечени с издаден запис на заповед и това е безспорно установено в производството по иска по чл.422 ГПК за установяване вземането по представения запис на заповед. В тази връзка са разгледани възраженията, направени в исковото производство за прескрибиране на менителничния ефект и погасяване на вземането по каузалното правоотношение с оглед периодичния му характер. ВОС е приел, че плащанията на вноските по финансов лизинг по погасителен план не представляват периодични плащания, а разсрочени падежи на части от едно задължение за главница, за което се прилага общата петгодишна давност, но според ВОС независимо от това е основателно възражението на ответника за погасяване на част от вземането по договора за лизинг и акцесорните вземания по тях, обезпечени със записа на заповед. Според ВОС при падежирани отделни вноски по договора не може да се сподели мнението, че изтичането на давностния срок не погасява материалното право на вземането /чл.103 ал.2 и чл.118 ЗЗД/, поради което дори да е изтекъл давностният срок по каузалната сделка, ако вземането по ценната книга не е погасено по давност, кредиторът ще може да упражни принудително обезпеченото с издаването на ефекта свое право. Изложени са съображения за погасяване по давност на вноски за времето пет години преди подаване на заявлението от 05.12.2013 г. за издаване заповед за изпълнение и за тези вноски уважителното решение е отменено и е отхвърлен иска.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, касаторът е формулирал следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: „1. В случай, че са налице няколко твърдяни дати за настъпване на изискуемостта на задълженията съдът не е ли длъжен да изследва настъпването на условията за предсрочна изискуемост към всяка от тях и с най-голямо основание – към последната твърдяна дата преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. 2. В случай, че съдът приеме, че част от претенциите на Лизинга са неоснователни и че част от претендираната главница за периода 01.09.2009 до 01.12.2010 са погасени по давност при подадено на 06.12.2013 и приета и от двете инстанции обща пет годишна погасителна давност и объркано аритметично действие по събиране следва ли съдът да обезсили частично издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и да постанови издаването на нови такива съобразно с уважената част от иска? Възможно ли е в производството на основание чл.422 от ГПК съдът да приеме за установено, че кредитополучателят дължи само част от претендираните от кредитора суми и респективно да уважи частично исковата претенция поради извършена грешка или отчитане на петгодишната давност, а именно дължаща се на неправилно аритмитично действие?“
Първият въпрос е необуславящ изхода на спора, тъй като няма обсъждане на предсрочна изискуемост, твърдение за такава или настъпването й. С втория въпрос се поставя питане към съда, а не се формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, като основанията за обезсилване на издадена заповед за изпълнение са посочени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3б, каквито в случая не са налице. Същото се отнася и за другата част от въпроса. Цитираната съдебна практика от касатора по обективно неидентични казуси не обуславя приложение на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК, както се поддържа в изложението на касатора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС в обжалваната му част.
При недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната жалба на [фирма].
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27/12.01.2015 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение по в.д. № 1754/2014 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] ет.5 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място] чифлик, [улица] сумата от 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.