О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
С.,29,05,2013 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. търг. д. № 2340/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1, пр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 13.12.2012 г. по в. гр. д. № 13911/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, IV – Б в. с – в, с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма] обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ за сумата от 8 927,90 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за оперативен лизинг, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД за сумата от 6 739,73 лв. – цена на доставени стоки по договор за сервиз и материали и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД са сумата от 1 566,77 лв. – неустойка за забава, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на [фирма] до размер на 17 234,40 лв. срещу „Р. /Б./” Е..
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391, ал.1 ГПК и моли за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, моли съдът да потвърди атакуваното определение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Софийски градски съд е сезиран с молба от [фирма], [населено място] за допускане на обезпечение на уважените от Софийски районен съд обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ за сумата от 8 927,90 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за оперативен лизинг, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД за сумата от 6 739,73 лв. – цена на доставени стоки по договор за сервиз и материали и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД са сумата от 1 566,77 лв. – неустойка за забава. С атакуваното определение молбата е уважена, като е допуснато обезпечение исковете чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма] срещу „Р. /Б./” Е..
Съгласно чл. 389, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК, а именно – искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
В разглеждания случай тези предпоставки са налице: с решение № II – 119 – 82 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 44254/2011 г. Софийски районен съд е приел, че обективно съединените искове са основателни като ги е уважил за сумата общо от 17 234,40 лв. За молителя съществува обезпечителен интерес и обезпечителна нужда – да гарантира изпълнението на решението за парични вземания, което може да бъде постигнато именно чрез налагане на предложената обезпечителна мярка – запор върху вземанията на [фирма] до размер на 17 234,40 лв. срещу „Р. /Б./” Е.. С оглед на тези данни, правилно Софийски градски съд е приел, че са налице изискванията на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечението.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение поради невнасянето на парична гаранция при допускане на обезпечение на иска. Гаранцията освобождава ищеца от задължението да представи убедителни писмени доказателства и при наличието на такива, съдът не изисква гаранция, за да допусне обезпечение. В правомощията на съда, съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК, е да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1, т. 1. Следователно внасянето на гаранция е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение.
По искането за присъждане на разноски, настоящият състав не дължи произнасяне, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2012 г. по в. гр. д. № 13911/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :