О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
No 374
София, 3.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и десета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията БОГДАНОВА ч. гр.д.Nо 285/ 2010 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувана е по частна жалба на Е. Д. Д., подадена от пълномощника й- адв. М. М. срещу определение № 2* от 5.02.2010 год. по гр.д. No 5056/2009 година на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивната й жалба срещу решение № І* от 23.09.2008 г. по гр.д. № 3319/2008 г. на СРС и е прекратено въззивното производство. Поддържа, че определение е неправилно, тъй като по делото имало достатъчно данни от които да се направи извод, че фамилията на ищцата е Д. , след прекратяване на брака й с ответника, че в производството пред първата инстанция е представено копие от личната й карта, в която е записана с фамилия Д. , което е предбрачното й фамилно име, а Н. е била фамилията й по време на брака, както и че е налице съвпадение в единния граждански номер на Е. Д. Н. и Е. Д. Д..
Ответникът Е. Д. Н. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да остави без разглеждане подадената от Е. Д. Д. въззивна жалба и прекрати въззивното производство Софийски градски съд е приел, че жалбата е подадена от ненадлежна страна. Обжалваното решение на Софийски районен съд било постановено по отношение на Е. Д. Н. , от която изхождала и исковата молба. Въпросът касае активната легитимация на ищцата и доколкото не става въпрос за новонастъпило обстоятелство след постановяване на първоинстанционното решение въззивният съд не би могъл да обсъжда въпроса дали подалото исковата молба и въззивната жалба са едно и също лице. Изложил е съображения и че не се касае до очевидна фактическа грешка.
В разпоредбата на чл. 260 ГПК са определени реквизитите които трябва да съдържа въззивната жалба, като при нередовност по отношение на който и да е от тях, въззивният съд е бил длъжен да процедира съобразно правомощията си по чл. 262, ал. 1 ГПК.
При данните по делото- копие от лична карта и посочен единен граждански номер на ищцата Е на въззивницата Е. Д. Д. въззивният съд е могъл да констатира, че става въпрос за едно и също лице, независимо от различието във фамилното име. Това той е могъл да стори още при проверка редовността на въззивната жалба, включително и в течение на въззивното производство. В първоинстанционото производство е представен препис от влязло в сила решение на СРС, от което е видно, че брака между Е е прекратен, като е постановено че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си име- Д. ,упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д е предоставено на майка Е. Представено е и копие от личната карта на Е. Д. Д. Съгласно § 1, т. 1 от ДП на Закона за българските лични документи, личната карта е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на РБ с цел индивидуална идентификация на гражданите, поради което съгласно чл. 23 и чл. 3 от с. з. е идентификационен документ за самоличност, която се удостоверява чрез съдържащите се в нея данни, изброени в чл. 26, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация – освен имената, също датата на раждане и ЕГН. Съответствието на ЕГН на ищцата и ЕГН на жалбоподателката и данните от бракоразводното решение са достатъчни за идентификацията на въззивницата и ищцата. Ако беше съпоставил тези данни въззивният съд е могъл да прецени, че се касае до едно и също лице, независимо от различието във фамилното му име.
С оглед изложеното частната жалба на Е. Д. Д. ще следва да бъде уважена, като атакуваното с нея прекратително определение се отмени и делото бъде върнато на същия състав на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2051 от 5.02.2010 год. по гр.д. No 5056/2009 година на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Е. Д. Д. и връща делото на същия състав за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: