О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3685/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№21486/21.02.2014г.,подадена от М. Х. М.-М. и Х. Ц. М.-П.,и двете от [населено място],против решение от 15.01.2014г. на Софийски градски съд,ВО,ІІА състав,постановено по в.гр.д.№12311/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 09.10.2008г.,постановено по гр.д.№16139/2007г. по описа на Софийски районен съд,40 състав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Л. Ц. Л.,И. С. И.,Б. С. И.,М. Х. М.-М. и Х. Ц. М.-П.,че В. Л. К. е собственик на недвижим имот,представляващ 600/700 идеални части от урегулирано вилно място от 700 кв.м,съставляващо УПИ ІV-390,кв.8,по плана на София,местн.Г.-А.,кв.Д.,на основание член 97,ал.1 от ГПК/отм/,по силата на наследство и покупко-продажба по нот.акт №121/2005г. по описа на К. А.-нотариус с район на действие СРС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба В. Л. К.,чрез пълномощника си адвокат Н. М. Н.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска
Постъпила е и касационна жалба вх.№24582/20.02.2014г.,подадена от Б. С. И.,И. С. И. и Л. Ц. Л. чрез пълномощника им адвокат М. Е. В.,против горепосоченото въззивно решение,като се правят оплаквания,че решението е недопустимо и неправилно,тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения,в противоречие с материалния закон и с представените и събрани по него доказателства,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба В. Л. К.,чрез пълномощника си адвокат Н. Н.,в писмения отговор на жалбата излага доводи,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
По касационната жалба на М. Х. М.-М. и Х. Ц. М.-П.:
С решаващите си мотиви,разглеждайки материалноправната легитимация на ищеца В. Л. К.,въззвивният съд е приел,че последният е придобил правото на собственост върху целия процесен имот,от който ? идеална част по наследство,в качеството си законен наследник на баща си Л. В. К.-поч.08.10.2000г./удостоверение за наследници-лист 24 от делото/ и останалата ? от имота по силата на покупко-продажба,обективирана с нот.акт №168 от 19.05.2005г.,н.д.№121/2005г. по описа на нотариус К. А.,в качеството си на купувач от своя брат К. Л. К./предмет на тази сделка е наследствената му част от процесния имот,останала от общия наследодател Л. В. К./.Съдът е посочил,че наследодателя на ищеца – Л. К.,съгласно приложения по делото нотариален акт №29/1995г. на нотариус Д. Т.,е придобил правото си на собственост върху процесния имот на основание параграф 4,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в качеството си на ползвател,трансформирайки правото на ползване в право на собственост,съобразно законовите изисквания.който нотариален акт е бил оспорен от ответниците,с твърдение че ищеца не е придобил правото на собственост,тъй като неговия праводател не е бил собственик на имота.В тази връзка съдът е отбелязъл,че посоченият нотариален акт удостоверява с обвързваща доказателствена сила,че пред нотариуса са били представени докумените,които са описани в акта и въз основа който са направени изводите,като така описаните документи доказват наличието на предпоставките на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване на Л. К. в право на собственост-а именно-доказателства за предоставено право на ползване,за платена стойност на земята по цени определени съобразно НБПЗ приета с ПМС№151/1991г.,които удостоверяват изпълнената административна процедура,предвидена в ЗСПЗЗ,като от друга страна нищо не опровергава тези официални удостоверявания.Освен това,съдът е обсъдил доказателствата по делото,във връзка с извършеното застрояване на процесния имот със сграда,построена преди 1991г.,както и по данните на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза по отношение на застрояването,които е преценил съвкупно с останалите доказателства по делото в тази връка,и е стигнал до извода,че постройката отговаря на изискванията на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и параграф 1 в ал.3 от ППЗСПЗЗ.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до крайния извод,че ищецът е установил правата на своя наследодател Л. К.,като по силата на наследяването и осъществената транслативна сделка,последният се легитимира като собственик на процесния имот.По отношение на възраженията на ответниците,които са свързани с настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ-решение №9007/20.03.2006г. за възстановяване правото на собственост върху описания земеделски имот в съществуващи стари реални граници на наследниците на И. М. А.,на основание решение на СРС от 31.10.2005г.,при тази конкуренция на права,не е следвало да се реституира имота,тъй като е била налице трансформация на правото на ползване в право на собственост,поради което не могат да противопоставят правата си на последния.Във връзка с изводите си,освен на горепосочените доказателства,събрани по делото и анализирани от съда,съдът се е позовал и на задължителна практика на ВКС,а именно Тълкувателно решение №11/2012т на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение №2/2011г. на ОСГК на ВКС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„2.налице са основанията на чл.280 ал.1,т.3 ГПК в смисъл,че решението по този казус е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Според нас съдът се е произнесъл свърх петитум и с това е допуснал грубо и съществено нарушение на материалния и процесуалния закони.”,
След което се изброява подробно какви са били твърденията на ищеца,какви доказателства са представени по делото,както и възражение за допускане и приемане на нови доказателства по делото след връщането му от ВКС за ново разглеждане-последното е без значение,тъй като производството се е развило по реда на ГПК-отменен и няма такава пречка.В цялата останала част от изложението на касаторите са посочват само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 ГПК.Тези касационни оплаквания са без връзка с допустимостта на постановеното въззивно решение,което е свързано с това дали съдът се е произнесъл извън спорното право/в случая в повече/.Такова не е налице,тъй като съдът се е произнесъл по посочения от ищеца петитум,като не е излязъл извън рамките на заявеното спорно право.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил правните изводи на съда.Видно от съдържанието на изложението на касаторите,липсва формулиран такъв правен въпрос,като непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на Б. С. И.,И. С. И. и Л. Ц. Л.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват/цитирам/:
„1.Считам че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по няколко процесуално правни въпроса,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на член 280,ал.1,т.3 ГПК,а именно:
1.Следва ли съдът при преценка дали са изпълнени изискванията на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост да изследва дали лицето е придобило качество на ползвател и подлежи ли този факт на доказване от страната,легитимираща се като собственик на процесния имот на основание член 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.”
Така формулираният въпрос е по същество,като разрешението му е с оглед събраните по делото доказателства,твърденията и възраженията на страните,като въз основа на това съдът прави своята преценка и извежда правните си изводи във всеки конкретен случай.
Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.
В пункт втори от изложението си във връзка с поставения правен въпрос,касаторите искат тълкуване относно пределите на оспорване и доказване при проверка на нотариален акт,издаден по член 587,ал.1 ГПК,а с въпроса,формулиран в пункт трети от изложението :относно доказателствената сила на констативните нотариални актове за принадлежността на правото на собственост.
Върховният касационен съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като няма нужда от тълкуване по така поставените въпроси,напротив има задължителна практика на ВКС-виж Тълкувателно решение №11/2013г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното касационният съд счита,че не е налице твърдяното от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с направеното искане от ответника по касационната жалба,с депозираните два отговора на същата,с молба вх.№53573/30.04.2014г./лист 21 от делото/ за присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция,в размер общо на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,на основание член 78,ал.2 ГПК следва да се присъдят такива по 500 лева за всеки депозиран отговор,съгласно приложения договор за защита и правно съдействие от 23.04.2014г./лист 46 от делото/
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2014г. на Софийски градски съд,ВО,ІІА състав,постановено по в.гр.д.№12311/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Х. М.-М. и Х. Ц. М.- П. да заплатят на В. Л. К.,сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Б. С. И.,И. С. И. и Л. Ц. Л. да заплатят на В. Л. К. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на божалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: