3
гр. д. № 3680/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 374
София, 31.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3680/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от [фирма] срещу определение от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3358/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 – ви състав, с което е оставена без уважение частната жалба подадена срещу определение от 10.12.2012 г. по гр. д. № 1974/2012 г. на СРС, ГО, 25-ти състав, с което е прекратено производството по делото. Касационният довод е за неправилност и незаконосъобразност на определението. В изложението към касационната жалба се прави искане за допускане касационна проверка на определението на основание чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК. Твърдението е за това, че с него е разрешен въпросът дали законно извършеният въвод във владение на имот, върху който ищецът по иск по чл. 75 ЗС има учредено право на ползване и сервитутно право, съставлява нарушение на владението по смисъла на чл. 75 ЗС. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика, за което се позовава на решение № 45 от 03.02.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 242/2010 г. на ВКС.
Основанието по т. 2 на нормата се обосновава с твърдение, че въпросът за това дали законно извършеният въвод в имота от съдия изпълнител представлява „нарушение” на владението, което трето лице упражнява върху него на правно основание, се решава противоречиво. Позовава се на приетото в обратен смисъл във влязло в сила решение от 10.06.2009 г. по гр. д.п№ 220/2009 г. на СГС.
Третия поставен въпрос е за това от кой момент тече шестмесечния срок за предявяване на иска по чл. 75 ЗС – от извършване на 07.07.2011 г. на законен въвод от съдия изпълнител в имота, ползван от жалбоподателя на основание отстъпено ограничено вещно право, или от момента установяване на смущаването на ползването, което е установено от ищеца на 14.07.2011 г. Въпросът се определя като такъв от значение за точното прилагане на закона, а основанието за допускане на касационна проверка по него по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Жалбоподателят е предявил на 16.01.2012 г. иск по чл. 75 ЗС за осъждане на ответника [фирма] да предаде владението на описаните недвижими имоти, върху които по данни от н. а. № 35, т. VІІ, н. д. № 1345/2007 г. му е било учредено право на ползване и сервитутно право за срок от пет години считан от 28.12.2007 г. до 28.12.2012 г.
Твърдял е, че правото му на ползване е било смутено на 14.07.2011 г., когато ответникът го е възпрепятствал да влезе в имотите като се е позовал на извършен в негова полза въвод във владение на 07.07.2011 г.
За да прекрати производството по предявения иск съдът е намерил, че владението е било нарушено на 07.07.11 г., когато е извършен въвод на ответника във владение на имота. Спрямо тази дата искът е недопустим, като предявен след изтичане на шестмесечния срок по чл. 75 ЗС.
Въззивният съд е споделил този извод, след като го е намерил за обоснован, като е изложил довод, че релевантния момент е извършването на въвода, а не този, на който касаторът е узнал за нарушаване на владението.
Разрешеният от съда процесуален въпрос е за момента, от който следва да се брои срока по чл. 75 ЗС. Останалите въпроси, поставени от касатора в изложението, не са разрешавани от съда, не са обусловили извода му за недопустимост на иска, поради което не съставляват обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Третият въпрос е разрешен в съответствие на данните по делото. Твърдението на касатора е, че владението върху имота, което е упражнявал, е нарушено поради въвеждане на ответника в имота от съдия изпълнител. Този факт е установен и с представено писмено доказателство. Твърдение, че касаторът е узнал за нарушението на 14.07.2011 г., не е доказано. Законосъобразен е изводът, че релевантен е момента на нарушаване на владението, а не датата на узнаване на това обстоятелство. Този срок тече по отношение на всички и то без да е необходимо да се знае за нарушението и течението му.
Въззивното определение е обосновано и поради това, че към датата на постановяване на първоинстанционното определение за прекратяване, правото на ползване на касатора върху описаните имоти е било вече прекратено, поради изтичане на срока определен в договора, с който то му е било предоставено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3358/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 в-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: