1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 04.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 758 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. Я. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. срещу решение № 570 от 11.04.2012г. по гр. дело № 4153/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение от 12.09.2011г. по гр. дело № 11685/2010г. на Софийски градски съд, I-6 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р. Я. В. срещу ЗК [фирма], [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ иск за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен размер 37 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените задстрахователни обезщетения и лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 226 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ?
2/ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?
3/ Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по настоящото дело?“
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно: увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество лек автомобил, противоправно и виновно поведение, причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. При определяне на обезщетението в размер 30 000 лв. решаващият съдебен състав е приложил критериите по чл. 52 ЗЗД, като е отчел характера на уврежданията, остатъчните козметични дефекти, особено тези по видимата част на главата, продължаващите, макар и непериодични болки, преживявания и продължаващ стрес, който й пречи да шофира и пътува в лек автомобил, възрастта на ищцата и наложилото се отсъствие от лекции и отлагане на изпити, както и релевантния за преценката момент – края на 2008г. За да намали размера на обезщетението, въззивната инстанция е приела наличието на 30 % принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат поради пътуването й на предната седалка без поставен предпазен колан и причинно-следствената връзка между непоставения предпазен колан и причинените увреждания по главата, които в противен случай не биха настъпили, като в тази насока въззивният съд е кредитирал заключението на комплексната експертиза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Първите два въпроса са материалноправни и релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът на спора. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевираните от касатора първи и втори материалноправни въпроси има формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о./, съгласно която при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се приложи критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се отчитат освен характера, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние в бъдеще, предвид причинените увреждания, също и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Лимитите за отговорност на застрахователя съставляват една от проявните форми на икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за причинените вреди в резултат на конкретното застрахователно събитие. Обезщетението за неимуществени вреди се извършва чрез прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД, като лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. В настоящия случай въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение е съобразил момента на настъпилото ПТП – 15.11.2007г., взел е предвид, както характера на претърпените от ищцата болки и страдания, остатъчните козметични дефекти, дискомфорта в резултат на пропускането на лекции и отлагане на изпити, претърпения стрес, така и изрично е посочил, че отчита и релевантния за преценката при определяне на обезщетението момент – края на 2008г. При категорични данни, че процесното ПТП е настъпило на 15.11.2007г. и наличието на остатъчни козметични дефекти, поради което въззивният съд е отчел и периода до края на 2008г., настоящият съдебен състав счита, че решаващият съдебен състав се е съобразил със социално-икономическите условия в страната не само към момента на настъпване на процесното ПТП, но и към посочения от него момент – края на 2008г. Следователно твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице.
Третият, формулиран от касатора, въпрос е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от събраните доказателства във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцовата страна. Дали е налице съпричиняване на причинените вреди от ищцата е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 570 от 11.04.2012г. по гр. дело № 4153/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.