O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5601 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1881/25.03.2013 год. на Т. Е. П. и Й. Т. П. и двамата от [населено място], [община], заявена чрез адв. Бл.Б. АК- П. срещу въззивно Решение Nо 26 от 14. 01. 2013 год. по гр възз.д. Nо 914/ 2012 година на ОС- Перник по допускане на делбата на ЛИВАДА , намираща се в [населено място], м.”З.” имот Nо 070021 по КВС с площ от 2.573 дка.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция в частта, с която до съдебна делба е допуснат спорния недвижим имот- ЛИВАДА , намираща се в [населено място], м.”З.” имот Nо 070021 по КВС с площ от 2.573 дка.
За да постанови решението си , съдът е приел ,че спорния недвижим имот има земеделски характер, че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ като наследство на общия наследодател Е. П. И. –Д. , а направените възражения на Т. Е. П. за придобиване на имота по давност респ. че е налице делба на същия , са останали недоказани.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 с довод , че по процесуално-правния въпрос: за необходимостта въззивната инстанция да обсъди задълбочено и всестранно всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика- ПП ВС 2/1967 год. ,Решение Nо 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008 год. на ВКС-I г.о.Решение Nо 89 от 20.04.2010 год. по гр.д. Nо 535/2009 год. на ВКС-II го. , Решение Nо 458 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 1299/ 2009 год. на ВКС-III г.о., Решение Nо 451 от 15.07.2010 год. по гр.д. Nо 536/2010 год. на ВКС-II г.о.
Поддържа се довод, че материално правния въпрос за приложението на чл. 79 ЗС също е постановен , без да е съобразена задължителната съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. И. Е..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба , в първа фаза , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има характера на обуславящ изхода на правния спор. Поставеният въпрос касаещ за необходимостта въззивната инстанция да обсъди задълбочено и всестранно всички събрани по делото доказателства, е въпрос свързан с преценката на съда относно правилността на съдебното решение , това е въпрос който засяга всеки един гражданско-правен спор, а дали е извършена преценка на доказателствата и как е проблем на отделния случай и на събраните по него доказателства.самото твърдение само по себе си не може да обуслови допускане на касационното обжалване , тъй като отговорът винаги би бил позитивен с оглед на приложимата процесуално-правна норма, а дали релевираното възражение касае конкретното делото , не подлежи на преценка в етапа на селекцията , а само в етапа на разглеждане на делото по същество.Един и същ правен проблем не може едновременно да бъде основания за допускане на обжалването и основание за негова отмяна .
Доколкото се иска да се допусне касационно обжалване по въпроси , свързани с приложение на чл. 79 ал.1 ЗС , настоящият състав намира , че е налице многобройна задължителна съдебна практика, която е спазена при постановяване на обжалваното въззивно решение и не се налага нейното обобщаване или тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 т. 3 ГПК, върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1881/25.03.2013 год. на Т. Е. П. и Й. Т. П. и двамата от [населено място], [община], заявена чрез адв. Бл.Б. АК- П. срещу въззивно Решение Nо 26 от 14. 01. 2013 год. по гр възз.д. Nо 914/ 2012 година на ОС- Перник по допускане на делбата на ЛИВАДА , намираща се в [населено място], м.”З.” имот Nо 070021 по КВС с площ от 2.573 дка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: