О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 08.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№333 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. А. срещу решение №2088 от 08.11.2016 г. по в.гр.д.№1711/2016 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №1734 от 29.02.2016 г. по гр.д.№651/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от И. А. А. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП от 01.08.2016 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение, когато счита за недоказан елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, въпреки презумпцията за вина по смисъл на чл.45, ал.2 от ЗЗД, да се съобрази със събрания доказателствен материал по делото, установяващ наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД или следва да реши спора единствено на база вътрешното си убеждение. 2. Следва ли въззивният съд да назначи и изслуша служебно съдебна експертиза за изясняване обстоятелствата по делото, в случай че се породи съмнение относно неизясняване на делото от фактическа страна и при наличие на въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд и необоснованост на постановеното решение. Спрямо първия от въпросите се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втория – наличие на селективното основание по чл.28,0 ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването му в противоречие с т.10 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, включително приетата от първоинстанционния съд комплексна САТМЕ, е приел наличието на застрахователно правоотношение между ответника застраховател и водача на л.а. Ауди А3 към момента на ПТП, настъпило на 01.08.2012 г. поради виновното и противоправно поведение на посоченото трето за делото лице. Посочил е обаче, че за да бъде изпълнен съставът на чл.45 от ЗЗД следва да се установи и противоправното увреждане на ищеца и връзката на увреждането с деликта – ПТП. В този смисъл и тъй като по делото не се установява: 1. Какво увреждане е получил ищеца при падането на мотопеда му надясно след засичането или удара с автомобила, управляван от водача, застрахован при ответника, 2. Връзката между увреждането на колянната става на ищеца и падането му с мотопеда при засичането или удара с автомобила Ауди А3 и 3. Кога двете МПС са се ударили – преди падането на мотопеда на кръстовището или при преследването на автомобила Ауди А3, предприето от ищеца, въззивният съд е достигнал до извод, че по делото не е установено кога ищецът е наранил колянната си става, поради което и с оглед разпределението на доказателствената тежест е приел, че не е установена причинната връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди на ищеца, респективно липса на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор ГО – ответник по делото.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Формулираният от касатора първи въпрос, по същество се свежда до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, който въпрос обаче не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК /изключваща наличието на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
От друга страна при наличието на приета от първоинстанционния съд комплексна САТМЕ и липсата на въведени от настоящия касатор в отговора на въззивната жалба каквито и да е било твърдения за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд и необоснованост на постановеното решение, както и на оплакване за неправилно приложение на чл.201 от ГПК от първата инстанция, въззивният съд не е имал задължение да възложи извършването на допълнителното или повторното заключение на друго или на повече вещи лица, респективно съдът се е съобразил изцяло с разясненията, дадени в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със задължителната, споделяна от настоящия състав, практика на ВКС, обективирана в решение №542 от 07.02.2012 г. по гр.д.№1083/2010 г. на ВКС, ГК.
В този смисъл касационно обжалване не може да се допусне и по втория от поставените от касатора въпроси, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2088 от 08.11.2016 г. по в.гр.д.№1711/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.