О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София, 09.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №317 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Р. от гр. С., срещу определението от 30.01.2009г. по ч.гр.д. №583/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.12.2008г. по гр.д. №42981/2008г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение по чл.390 от ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е което е оставена без уважение молбата на А. П. Р. за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим срещу Р. Г. П. , действаща като ЕТ”Р”, чрез спиране на изпълнението на изп.д. №20088590400201 на ЧКС рег. №859 с район на действие – СГС.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила.
Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава.
По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. П. Р. от гр. С., срещу определението от 30.01.2009г. по ч.гр.д. №583/2009г. на Софийски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: