О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София 12.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 5 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 109 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Б. А. срещу решение № 139-II от 06.03.2009 г. по в. гр.дело № 502/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 84/23.05.2008 г. по гр.дело № 285/2007 г. на Д. районен съд. С последното са отхвърлени предявените от Х. Г. Г., Ж. С. А., Я. Ж. Т., Р. Ж. В., Т. А. А., И. А. А., Г. Х. Г., всички в качеството им на законни наследници на Я. Ж. К. , б.ж. на с. С., общ. Добрич и А. Б. А., като наследник на С. Ж. Ж. , срещу Д. Г. Д. в качеството му на наследник на К. Г. К. искове с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците по силата на учредено в полза на техните наследодателя Я при условията на обикновена субституция в качеството им на законни наследници на Щ. Г. Д. , завещание от 07.05.1927 г. и протокол от същата дата на К. окръжен съд за признаване автентичността на завещателния акт са съсобственици при посочените квоти в решението на 80 дка земеделски земи в идеални части от общо 167.369 дка, възстановени в землището на с. С., общ. Добрич на наследниците на К. Г. К. по преписка вх. № 2531/26.09.91 г. от ОСЗ гр. Д..
Ж. мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон.
Като основания за допустимост на касационното обжалване в изложението по чл. 284,ал.1,т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа, че с въззивното решение съдът се произнесъл по материалноправния въпрос, формулиран по следния начин – съдът не взел предвид, че единствено Й. К. Г. към момента на извършеното завещание от К. Г. К. би имал право на запазена част, че с протокол № 261/28.03.1927 г. на Окръжен съд Х. П. поради извършено убийство на мащехата си той е лишен от наследство, че завещанието е извършено на 07.05.1927 г., факт който доказвал невъзможността наследниците на Й. К. Г. да се легитимират като собственици на земеделските земи към момента на завещанието. Вторият материалноправен въпрос е формулиран в смисъл за неправилност на изводите на окръжния съд, че към смъртта на К. Г. К. през 1954 г. земята е внесена в ТКЗС и ищците като наследници на Я. Ж. К. и С. Ж. Ж. не могат да се легитимират като собственици, като се позовават на решение № 4 от 27.02.96 г. на Конституционния съд относно разпоредбите на чл.90а от ЗН. Жалбоподателят поставя и процесуалноправния въпрос както следва – за участието на съдия разглеждал гр.дело № 285/2007 г. и по гр.дело № 1204/2002 г. по описа на ДРС, както и че докладчикът във въззивната инстанция е същият както по в.гр.дело № 451/2004 г. на ДОС, което води до недопустимост на обжалваното решение. Жалбоподателят цитира решение № 969/23.06.2006 г. по гр.дело № 762/2005 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 4 от 27.02.96 г. по Конституционно дело № 32/95 г. на КС на РБългария.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Д. Г. Д., чрез адв. Ст. И. , в който е изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли обективно съединените установителни искове с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./, предявени от жалбоподателя А. А. и останалите ищци Г. Г. , Х. Г. , М. И. , Ж. А. , Я. Т. , Р. В. , Т. А. , И. А. срещу Д. Д. съдът е приел, че със саморъчно завещание от 07.05.1927 г. Костадин Г. К. завещал на сестра си Щ. Г. Д. , а при условие, че същата почине преди наследодателя в полза на децата й Я. Ж. К. и С. Ж. Ж. 1/3 идеални части от множество имоти, находящи се в с. Г. с. Смолница, описани в завещанието, придобити от завещателя по наследство от Г. К. Последният е имал три деца – К. Г. К. , поч.през 1954 г., Щиряна Г. Т. , поч.1941 г. и К. Г. Ц. , поч.1930 г. Прието е, че наследници по закон на Щ. Т. са С. Ж. , поч. през 2000 г., на която наследник е жалбоподателя А. А. – син, а останалите ищци са наследници на Я. К. – дъщеря на Щ. Д. Ответникът по жалбата Д. Д. е единствен наследник по закон на К. К. Прието е от съда, че завещателното разпореждане на К. К. представлява завет, който е недействителен по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗН, поради липса на доказателства завещателят да е собственик на имотите, предмет на завещанието към момента на откриване на наследството – 23.03.1954 г. и не поражда вещнопрехвърлителен ефект. Прието е, че реституираните земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците по закон на К. Г. К. с решение № 56/27 от 27.06.94 г. – нива от 75.376 дка в м. Меджитарла”- имот № 4* и нива от 91,993 дка в м.”К” – им. № 7* по плана за земеразделяне на с. С., общ. Добрич не са собственост на К. К. на основание наследствено правоприемство от общия наследодател Г. С. съда жалбоподателят-ищец А. не се легитимира като собственик към настоящият момент на основание наследствено правоприемство от С. Ж. върху претендираните имоти. Съдът е приел, че ищците не са придобили право на собственост върху спорните земи, като останали в наследство от К. К. , поради това, че не са наследници по закон на същия. Относно установения факт по делото, че наследникът по закон на К. К. – Й. К. е лишен от наследство с протокол № 261/28.03.1927 г. на окръжния съд е прието, че съобразно разпоредбите на чл.10,ал.1 от ЗН низходящите на наследодателя, които са недостойни да го наследят се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените, като недостойнството се отнася само до недостойния да наследи, но не и до неговите наследници. По делото е установено, че наследници на Й. К. са неговите деца Д. Г. , и Д. Д. , а техен единствен наследник е ответника по жалбата Д. Д. – син на Д. Д. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ищците не са собственици на спорните имоти и е отхвърлил предявените искове, като неоснователни.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да посочи правния въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Задължение на жалбоподателя е ясно и точно да формулира правният въпрос от значение за изхода по делото. В настоящият случай жалбоподателят не е формулирал правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК, наличието на който е основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доводите в изложението касаят неправилност на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна на решението по чл. 281,т.3 от ГПК. Недопустимо е същите да се разглеждат в настоящото производство по чл.288 от ГПК, в което предмет на преценка е наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 от ГПК. В изложението жалбоподателят не е посочил нито една от предпоставките, предвидени в чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3-та от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС, съответно на ВС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК правният въпрос следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС по същият въпрос. Жалбоподателят е цитирал решение на ВКС, постановено по гр.дело № 762/2005 г. на IV г.о. на ВКС, което е постановено между същите страни с друг предмет на спора. Хипотезата, по която се е произнесъл съда не е сходна и съдът е постановил изводите си съобразно събраните по конкретното дело доказателства. Освен това съдът е в невъзможност да прецени наличието на това основание за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретният правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Относно посоченото решение №4/27.02.96 г. на Конституционния съд съдът намира, че същото не обосновава наличието на предпоставка за допустимост на касационно обжалване.
Основанието за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще допринесе за развитие на правото, когато законите или съответната правна норма са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая решението на въззивния съд в обжалваната част е съобразено със закона. Следва да се вземе предвид, че жалбоподателят не е изложил конкретни доводи за наличието на това основание, с оглед на което съдът намира, че последното не се установява.
Поради това, че жалбоподателят не е посочил правният въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и не е посочил и обосновал нито една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280,ал.1,т.1-3 обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 139 – II от 06.03.2009 г. по в. гр. д. № 502/2008 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: