О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 0.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3485/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Г. И., М. Г. Д. , Д. Г. Д. К. , К. Я. Л. , Р. К. Я. , К. К. Д. , З. П. И. , Д. В. И. , К. С. Р. , Е. С. Н. чрез процесуален представител адвокат В против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № ІІ-58/26.03.2008 г. по гр. д. № 974/2007 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Царевски районен съд № 164/2.10.2007 г. по гр. д. № 1/2003 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на З. П. И. , Д. В. И. , К. С. Р. , Е. С. Н. , С. Г. И., М. Г. Д. , Д. Г. И. К. , К. Я. Л. , Р. К. Я. и К. К. Д. против Л. Г. Л. , С. Г. Л. , С. Г. А. и „А” АД за допускане до делба следните имоти в землището на гр. П.. Нива от 15 дка в м. „Н”, имот № 0* по картата на землището; 2. Нива от 6 дка в м. „Ч”, имот № 0* Нива от 1.5 дка в м. „К”; 4. Нива от 2.5 дка в м. „К” и 5. Д. горско стопанство от 5 дка в м. „П”, имот № 0* по плана за земеразделяне.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно допустимостта на касационното обжалване касаторите сочат основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на решение № 121/17.03.2006 г. по гр. д. № 787/2005 г., ВКС, І г.о.
За ответниците по касация С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. жалбата е оспорена, като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. П. , че както със задължителната практика на ВКС /ТР №1/1997 г., ОСГК на ВКС/, така и с трайната практика на ВКС е прието, че със съдебното решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи се установява към минал момент, а именно към момента на включването на земите в ТКЗС. Възстановяването на собствеността се извършва единствено и само с решение на компетентния орган ОС „ЗГ”, което решение има конститутивно действие, както по отношение на обекта на правото на собственост, така и по отношение на лицата, на които правото на собственост се възстановява. Позовава се на р. № 778/20.08.1999 г. по гр. д. № 550/97 г., ВКС, ІІ г.о.; р. № 91/4.05.2004 г. по гр. д. № 470/2003 г., ВКС, І г.о.; р. № 206/7.06.2005 г. по гр. д. № 76/2005 г., ВКС, 5-чл. състав; р. № 416/26.07.2004 г. по гр. д. № 844/2003 г., ВКС, І г.о.; р. № 51/12.06.2002 г. по гр. д. № 681/2001 г., ВКС, І г.о.; р. № 803/29.11.2004 г. по гр. д. № 382/2004 г. ВКС, І г. о. В конкретния случай спорът между страните е решен от Бургаския окръжен съд в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, както и с непротиворечивата практика на ВКС по граждански дела /по делото не са представени доказателства, че след влизане в сила постановеното между страните съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ процесните имоти са възстановени от ОС ”ЗГ” в полза на наследниците на Д. Р. Ответниците по жалба имат влязло в сила решение на ОС „ЗГ” за възстановяване на земите в тяхна полза като наследници на Г. С. Л. Липсва решение на ОС „ЗГ” в полза на общия наследодател на страните С касаторите не биха могли да се ползват от конститутивното решение на ОС ”ЗГ” П. , издадено само в полза на ответниците по касация/. По тези съображения считат, че не следва да се допусне касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение.
За ответника по касация „А” АД, гр. Б. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуални представители адвокати С. К. и С. М. Поддържат, че е налице непротиворечива практика на ВКС /р. № 91/25.11.2004 г. по гр. д. № 470/2003 г., ВКС, І г. о.; р. № 215/4.05.2001 г. по гр. д. № 617/2000 г., ВКС, І г. о.; р. № 820/25.11.2004 г. по гр. д. № 514/2004 г., ВКС, І г. о./, според която правото на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ се възстановява само с решение на П. комисия – компетентен по закон административен орган, чийто решения са с конститутивно действие по отношение възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Предмет на делото е иск за съдебна делба на земеделски имоти. За успешното провеждане на иска за съдебна делба съделителите трябва да се легитимират като участници в имуществената общност, предмет на иска за делба към момента на предявяване на иска. Ищците се легитимират с влязло в сила съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по силата на което ищците, заедно с ответниците са признати за собственици на земеделски имоти по наследство от общ наследодател при определена квота.
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е посочил, че решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е достатъчно, за да легитимира ищците като участници в имуществената общност, предмет на делбата. Когато с влязло в сила решение е разрешен спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу лица, в полза на които е издадено решение от ОС „ЗГ” за реституция на същите земеделски имоти, в изпълнение на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поземленият орган е длъжен да постанови свое решение за възстановяване собствеността и на лицата, установили материалното си право по съдебен ред. Реституционното решение на поземления орган е с конститутивен ефект и то ще бъде зачетено при преценка наличието на материалното право на собственост върху земеделските имоти. Влязлото в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основание ОС „ЗГ” да се произнесе относно материалноправното положение на страните, ползващи се от него.
В конкретния случай след постановяване на съдебното решение по чл. 134, ал. 4 ЗСПЗЗ компетентният административен орган за възстановяване на земеделските земи ОС „ЗГ” не се е произнесъл, поради което предявеният иск за съдебна делба е преждевременно предявен. В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика на ВКС, на която са се позовали ответниците по касация.
Цитираното от касаторите съдебно решение № 121/17.03.2006 г. по гр. д. № 787/2005 г. на ВКС, г. о. не е относимо към процесния случай. С него ВКС се е произнесъл относно размера на квотите на съделителите в съсобствеността на земеделските земи, като съдът е посочил, че те са легитимирани като съсобственици на земеделските земи, предмет на иска за делба, именно с решения на П. комисия.
Ето защо в случая, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия втори въззивен състав № ІІ-58/26.03.2008 г., постановено по гр. д. № 974/2007 г. по касационна жалба от С. Г. И., М. Г. Д. , Д. Г. Д. К. , К. Я. Л. , Р. К. Я. , К. К. Д. , З. П. И. , Д. В. И. , К. С. Р. , Е. С. Н. , всички със съдебен адрес: гр. Б., к/с „В”, бл.14, вх. А, ет. 1, ап. ляв, сем. Евдокия Н. чрез адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: