О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София , 08.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4847/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат З от АК гр. Б. като процесуален представител на Ц. Д. В. от гр. С., срещу въззивното решение № IV-150 от 14.08.2008 г. по гр. д. № 1045/07 г. на кия окръжен съд. Поддържа се, че е разрешен същественият материалноправен въпрос има ли нормативно изискване за полагане на подписи в регистъра за извършените нотариални действия от страните, съответно участниците в нотариалното производство, по който има празнота в закона и затова произнасянето от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 245 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 627/06 г. на Н. районен съд, с което са отхвърлени иск за прогласяване нищожност на договор от 21.10.1998 г., обективиран в н. а. № 48, т. I, рег. № 1* д. № 57, с който Н. и Н. К. продали на Х. П. собствения си недвижим имот, съставляващ УПИ III-284 от кв. 21 в м. “Ч” в землището на с. К., и иск за ревандикация на имота, предявен срещу “У” ЕООД.
Основание на иска за нищожност на сделката, сключена от пълномощника на продавачите И. Н. Я. , са твърденията, че предметът на упълномощителната сделка не бил индивидуализиран в книгата за нотариалните заверки, в същата не са положени подписи на упълномощителите, които и не са се явили пред длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че нотариалният акт, в който е вписано, че при извършването му е представено пълномощно № 40/97 г. на кмета на с. К.. 5/, се ползува с формална доказателствена сила за резултатите от проверката на нотариуса по въпроса за правото на собственост на продавача, валидността на упълномощаването и обема на представителната власт. Затова страната, която оспорва валидността на упълномощителната сделка, следва да проведе пълно главно доказване за установяване на противното. Липсата на подписи на упълномощителите в книгата за нотариални заверки не може да разколебае доказателствената сила на нотариалното удостоверяване, поради липса на нормативно изискване в този смисъл. Процесуалното поведение на ответниците Я, които не са се явили пред съда за да отговорят по реда на чл. 114, ал. 1 ГПК /отм./ на въпроси за личното им явяване пред длъжностното лице и обстоятелствата около упълномощаването, е обсъдено от съда, но е прието, че то не представлява абсолютно доказателство в подкрепа тезата на ищцата, а следва да се прецени заедно с всички други доказателства по делото. След като разпореждането от 1998 г. е произвело вещнопрехвърлителен ефект, то ищцата, закупила имота от несобственик с н. а. № 120 от 20.05.2005 г., не е придобила собствеността и затова искът за ревандикация е неоснователен.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
Спорът по делото е относно това дали упълномощителите са се явили лично пред кмета на с. К. при извършването на упълномощителната сделка. Той се урежда от норми на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./ и Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, които са приложими и в случай като разглеждания, когато упълномощаването на представителя на страната-продавач за сключване на договора е заверено от лице, натоварено с нотариална компетентност съгласно чл. 83 ЗННД.достоверяването на подпис върху частен документ се извършва във формата на надпис върху самия документ – чл. 486, ал. 1 ГПК /отм./, който надпис е всъщност удостоверителното изявление на нотариуса. Извършеното удостоверяване се отбелязва в нарочен регистър съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК /отм./. Това според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 32/97 г. е общият регистър на нотариуса. В него се записват хронологично извършените удостоверявания на съдържание, на дата, на подписи и дата, както и на верността на преписи. В приложение № 1 – образец за общ регистър, няма графа за поставяне в общия регистър на подписи от явилите се лица. Действително, след удостоверяването нотариусът връща частния документ на лицата, които са го представили – чл. 486, ал. 3 ГПК /отм./, но нормата не указва на необходимост получателят на документа да положи подпис. От факта, че за получаване на пълномощното е положен подпис, който вероятно е изпълнен от упълномощения, не може да се направи извод в поддържаната от касатора насока, че не страните в нотариалното удостоверяване – упълномощителите, а пълномощникът се е явил пред изпълняващия нотариални функции.
Основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за пръв път се е произнесъл по даден правен спор или изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая нормите, уреждащи поставения от касатора съществен материалноправен въпрос, са ясни, не се нуждаят от тълкуване, не е налице и празнота в правото, както се твърди в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Действителността на извършените нотариални удостоверявания и безспорността в гражданските правоотношения е гарантирана с изискването за надпис върху самия документ във формата на щемпел и с вписването в общия регистър от нотариуса, респективно от изпълняващите нотариални функции лица. Те са и доказателства в случай като разглеждания при унищожаване на служебния архив на нотариуса, изповядал договора от 1998 г., поради изтекъл срок на съхранение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № IV-150 от 14.08.2008 г. по гр. д. № 1045/07 г. на Б. кия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: