О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 200 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по 2 касационни жалби – на А. за с. к. /АСлПК/ и “Ф” Е. срещу решение № 135/08.12.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д № 2235/2007 г. С това решение частично е отменено решение № 53/18.07.2006 г. по гр.д. № 564/2004 г. на Софийски градски съд /СГС/ в уважителната му част и е постановено друго, отхвърлящо предявените искове на АСлПК срещу “Ф” Е. по чл.79 ал.1 ЗЗД за отменените размери. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
АСлПК обжалва решението на САС касателно отхвърлителната част на предявените искове, а “Ф” Е. обжалва въззивното решение касателно уважителната част. И в двете жалби са поддържат оплаквания за неправилност, а основанията за допускане на касационните жалби са както следва:
Касаторът АСлПК формулира като съществен въпрос по делото този за неизпълнение на поетото задължение за издаване на запис на заповед, който въпрос е разрешен от САС при липса на правна аргументация, при което е от значение за развитие на правото. Така касаторът визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения касаторът излага в касационната жалба и приложението към нея.
Касаторът “Ф” Е. поддържа наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК при съществен въпрос – изпълнение на поети задължения по приватизационния договор в определен срок, договорен между страните, който въпрос е разрешен от САС в противоречие със задължителна практика на ВС /ТР на ВС и на отделни състави на ВКС/ и е от значение за развитие на правото. Подробни доводи и съображения са изложени в касационната жалба и приложението към нея.
Двете жалби са взаимно оспорени.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по двете касационните жалби, поради следните съображения:
Допустимоссането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
В настоящия случай СГС е сезиран с предявени искове от АСлПК срещу “Ф” Е. за реално изпълнение на поети задължения по приватизационен договор от 14.06.1999 г. за обезпечаване изпълнението на задълженията по чл.17 и чл.25 т.8 от приватизационния договор за предоставяне на АСлПК неотменяема и безусловна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнение на задължения от 2001 г. до 2005 г. на стойност 12 500 000 щ.д. за всяка една от годините или да осигури за всяка една от шестте години на инвестиционната програма сключване на договори за поръчителство между “М” АД и/или друго лице, одобрено от АСлПК за обезпечаване задълженията при конкретно посочени размери за съответните години, както и да издаде запис на заповед все при конкретно посочени размери и години.
СГС е уважил изцяло предявените искове.
САС е отменил частично решението му относно годините 2001, 2002, 2003 и 2004, касаещи сключване на договор за поръчителство при посочени размери на задължението, което обезпечава, както и относно задължението за издаване записи на заповед за 2002, 2003 и 2004 г. при посочени размери, като е постановил друго решение, отхвърлящо исковете за реално изпълнение на поети задължения по чл.17.5 б.”б” предложение 1-во от приватизационния договор и по чл.25 т.8 от същия. В останалата уважителна част решението на СГС е оставено в сила. За да отхвърли частично предявените искове САС е приел, че в последващо споразумение от 13.08.1999 г. към приватизационния договор от 14.06.1999 г. е извършена корекция на договорените срокове и условия за издаване на записите на заповед, а с последваща уточнителна молба от 22.11.2004 г. АСлПК е уточнила предявените искове по сключения приватизационен договор с оглед, на която молба и възможността за уговорени дължими престации от “Ф” Е. по приватизационния договор, АСлПК е осъществила правото си на избор. Все с оглед уточнителната молба, като и анекса, променящ условията на поетите задължения, е приета неоснователност на исковете за реално изпълнение на поетите задължения за сключване на договори за поръчителство с “М” АД. Относно основателността на предявените искове в уважителната част на решението на СГС, оставена в сила от САС. САС е приел, че исковете са допустими и основателни с оглед поетите задължения по чл.17 и чл.25 т.8 от договора, липсата на доказателства, изключващи отговорността на “Ф” Е. по смисъла на чл.81 ал.1 ЗЗД. Приета е основателност на исковете за реално изпълнение на поетите задължения, които по същество обезпечават изпълнението на инвестиционната програма, респ. неустойките за неизпълнението й по сключения приватизационен договор.
По касационната жалба на АСлПК: Т. касатор формулира като съществен въпрос неизпълнение на поето задължение за издаване на запис на заповед, чието разрешение е от значение за развитие на правото с оглед липсата на правна аргументация от САС. Визира се хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Но както се посочи по-горе съдът е отхвърлил частично претенциите на АСлПК с оглед клаузите на последващ, сключен анекс между страните към приватизационния договор и уточняваща исковата молба допълнителна молба от 22.11.2004 г. на АСлПК. Доколкото се касае до фактически изводи и съобразяване с петитума на предявен иск, което съдът е длъжен да стори, с оглед диспозитивното начало в процеса / чл. 6 ГПК/, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Няма никакво тълкуване на нормативен текст, по който липсва практика или има необходимост от ново тълкуване. Касае се до приложение на договор и произнасяне по заявен петитум.
По касационната жалба на “: Т. касатор визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Като съществен въпрос сочи изпълнението на поети задължения в приватизационния договор, който въпрос е разрешен, според касатора, в противоречие с ТР № 96/1966 г. на ОСГК и решение № 163/2006 г. на ВКС. Не е налице твърдяното противоречие, доколкото ТР № 96/1966 г. на ОСГК касае договор за издръжка и гледане и в този смисъл е неотносимо към настоящия казус, свързан с изпълнение на поети задължения по приватизационен договор. Решение № 163/2006 г. на ВКС също не противоречи на решението на САС, доколкото в съответствие с него САС е съобразил изменените срокове и условия за изпълнение на поетите задължения с последващия анекс между страните и уточнителната молба на ищеца, относно петитума на предявените искове. Щом това е така, няма противоречиво разрешаване на сочения съществен въпрос от САС със задължителна и константна практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, нито има основание да се приеме наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Както се посочи по-горе, касае се до приложение на сключен между страните договор – като условия и срокове, а не до тълкуване на закона, в какъвто смисъл обосновава този касатор допускането до касационно обжалване на решението на САС, касателно уважителната му част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и по тях не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
С оглед крайния резултат по делото съдът не присъжда разноски за никоя от страните за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135/08.12.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д № 2235/2007 г. по касационните жалби на А. за с. к. и “Ф” ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.