2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 11.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3399 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3706/10.05.2018 г., подадена от М. Д. Д., действащ като [фирма], представляван от адв. Д. С., против определение № 209 от 05.04.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 44/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение от 03.11.2009 г. по гр.д. № 34672/2008 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените с молба от 26.10.2007 г. искове в размер от 50, 00 лв. – частичен от 500 000 евро –пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба и в размер от 50, 00 лв. – частичен от 500 000 евро – пропусната печалба.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Приложена е „молба-уточнения на касационни основания“ в изпълнение на дадени указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. съобрази следното:
Не е налице основание за отвод по чл. 22 ГПК на членовете на настоящия състав.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 2 ГПК / ред. ДВ бр. 86 от 2017 г./, но с оглед предмета и цената на исковете, по които производството по делото е прекратено и на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С атакуваното в настоящото производство определение № 209 от 05.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 44/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил въззивният съд подробно е изследвал развитието на производството по предявените искове. Посочено е, че пред първостепенния съд под формата на изменение на иска с молба от 26.10.2007 г. по гр.д. № 2337/2005 г. по описа на СГС са наведени фактически твърдения и са заявени претенции, които не са били предмет на исковата молба. Поради това Софийски районен съд, на когото делото е било изпратено по компетентност с определение № 612 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 2337/2015 г. по описа на СГС, е постановил определение от 03.11.2009 г. по гр.д. № 34672/2008 г. по описа на СРС и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че разглеждането на нововъведените претенции би било процесуално недопустимо. Произнесъл се е и по наведените оплаквания във връзка с твърдението на жалбоподателя, че СРС незаконосъобразно не е допуснал увеличение на цената на предявените искове и не е изпратил делото по подсъдност на СГС. Счел е същото за неоснователно, като е посочил, че искане по чл. 214 ГПК е направено едва след произнасяне с определението за прекратяване на производството по частичните искове, а от друга страна самото то може да бъде допуснато едва след доплащане на дължимата държавна такса.
По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. С молба от 26.10.2007 г. са заявени нови два иска: частичен иск в размер на 50, 00 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за продажба по вина на ответниците и частичен иск в размер 50, 00 лв. от общ иск в размер на 500 000 евро – обезщетение за пропуснати печалби от неизпълнение на договора по вина на ответниците. Следователно търсената сума по всеки един от исковете е под установения в закона минимум от 5 000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. Изложеното обосновава извод за процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 3706/10.05.2018 г. против определение № 209/05.04.2018 г. по в.ч.гр.д. № 44/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: