О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 11.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4611/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. С. и Г. Д. М. чрез техния пълномощник адв. Н. Т., против въззивно решение № 1480 от 10.08.2018 г. по в.гр.д. № 456/2018 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на същото, като се твърди, че въззивният съд е разгледал предявеният от ищците иск за собственост на незаявено своевременно придобивно основание. На следващо място, жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация С. Г. П. и С. Г. К. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5346 от 20.12.2017 г. по гр.д. № 19 829/2011 г. на Районен съд- Варна, с което е прието за установено на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ ред. преди изменението в ДВ бр. 109/2013 г., сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/ по отношение на Г. Х. С. и Г. Д. М.- С., че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], р-н ”П.” със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, ищците С. Г. П. и С. Г. К. са били собственици на част от имот с идентификатор …………. с площ 60 кв.м, заключена между т. А-Б-Д-С на комбинираната скица към заключението на в.л. Р. П. /л. 136 от първоинстанционното дело/, представляваща неразделна част от решението, както и че в кадастралната карта на [населено място], р-н „П.” е допусната грешка в отразяването на границите между имоти с идентификатор ………. и ………….., изразяваща се в неправилно заснемане на тези 60 кв.м в границите на ПИ с идентификатор …………., вместо в границите на ПИ с идентификатор……………..
Ищците са наследници на Г. С. К.. Установено е, че 08.07.1971 г. той е придобил чрез замяна от М. Г. А. едно лозе от 800 кв.м, заедно с построената в него вила, при посочени в нотариалния акт граници. Г. К. е починал през 1996 г. и е оставил за наследници съпругата си Т. К. и две деца – С. П. и С. К.. През 1996 г. Т. К. дарила на децата си С. и С. по 1/3 ид. част от този имот, съставляващ имот пл.№ 1820 и вилната сграда. През 2009 г. С. П. и С. К. са признати за собственици по наследство и дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. ”Е.” № 13, представляващ имот с идентификатор ……….., с административен адрес [населено място], р-н ”П.”, вилна зона „Т.”, с площ 920 кв.м.
Ответниците черпят права от договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, т….., дело № …. от 05.12.2007 г., с който С. К. С. е продала на Г. Х. С. недвижим имот с площ 599 кв.м, представляващ имот пл.№ ….. по плана на м.”Т.”. От своя страна праводателката се е легитимирала като собственик на дарения имот с нотариален акт № …., т….., дело №…. от 27.02.1970 г., с който А. К. А. й дарил 1/2 ид. част от лозе, цялото с площ 1000 кв.м в землището на [населено място], м. ”М.”.
Назначените по делото съдебно- технически експертизи са установили, че за местността, в която попадат двата имота, има кадастрален план от 1987 г., попълнен през 1999 г., план на новообразуваните имоти и кадастрална карта, одобрена през 2008 г. По всички планове и карти имот пл.№ … е имал площ 860 кв.м/ а по документ за собственост – 800 кв.м/, а имот пл.№ ….- 599 кв.м. Границата между двата имота по тези планове е обозначена с черен цвят на приложените към заключенията скици. Местоположението на полумасивната ограда от телена мрежа и бетонови колове към 2001 г. е установено с помощта на съдебно- техническа експертиза в нарочно производство по чл. 207 ГПК, и е отразена в скицата към заключението на в.л. В. А. с червен цвят. Имотната граница по кадастралната карта и материализираната на място с ограда не съвпадат, като площта между тях е заснета като част от имота на ответниците. С гласни доказателства по делото е установено, че оградата е изградена от бащата на ищците преди 1981 г. и нейното местоположение не е променяно през годините.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищците са придобили спорната реална част по давност, тъй като първоначално техният наследодател, а след неговата смърт те самите са упражнявали фактическа власт върху нея в продължение на повече от 10 години. Обосновал е този извод с обстоятелството, че към 1980 г. праводателят на ищците е поставил ограда от бетонни колове и мрежа собствения си имот пл.№ ……..и този на праводателката на ответника с пл.№……….., и оттогава имотите са владеят фактически в тези граници. При формиране на този извод се е позовал на приетата при повторното разглеждане на делото от районния съд съдебно – техническа експертиза, която на база аерофотоснимки от 1991 г., изготвени от Военно формирование 24430/ Военен георгафски център” [населено място] е дала заключение, че границата между двата имота е права линия и съвпада с материализираната на място граница, установена от предходните експертизи, и обозначена с червен цвят на приложените към тях скици.
Неоснователно е искането на жалбоподателите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Твърдението им, че въззивният съд е уважил предявеният от ищците иск за собственост на придобивно основание- давност, което е било наведено едва при повторното разглеждане на делото/ с решение № 330 от 16.01.2016 г. по гр.д. № 5563/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е отменено по реда на чл. 304 ГПК по молба на Г. М. –С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който е обезсилил първоинстанционното решение от 02.06.2014 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд/ не се подкрепя от данните по делото. Вярно е, че за да обосноват претендираното материално право върху спорния недвижим имот в исковата молба ищците са се позовали на наследствено правоприемство от С. К. и дарение, но с уточняваща молба от 07.05.2013 г. /при първоначалното разглеждане на делото от Варненския районен съд- л.84/ са се позовали и на придобивна давност, изтекла в периода от 1972 г. до предявяване на иска. Молбата е подадена в съда преди първото по делото заседание и така предприетото изменение не противоречи на разпоредбата на чл. 214, ал.1 ГПК, нито на приложената към касационната жалба съдебна практика по нейното приложение.
На следващо място, жалбоподателите поставят въпроса каква е доказателствената стойност на констативен нотариален акт, съставен само въз основа на писмени документи, да установи придобиване на имот в резултат на изтекла придобивна давност, ако няма извършена надлежно обстоятелствена проверка. По отношение на този въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК липсва обосновка на някой от допълнителните критерии на чл. 280, ал.1, т.1 или 3 ГПК- твърдение същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът не е и обуславящ изхода на делото, тъй като изводът на въззивния съд, че ищците са придобили правото на собственост върху спорната реална част, не се основава на легитимиращия ефект на съставения по реда на чл. 587, ал.1 ГПК нотариален акт, а е обоснован с конкретно установените по делото факти досежно границите, в което те и техния наследодател са владяли имота от закупуването му до предявяване на иска.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради очевидна неправилност. Придобивната давност по чл. 79 ЗС е признат от закона способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху недвижим имот. Затова само поради това, че упражняваната от ищците фактическа власт има за последица придобиване на 60 кв.м от имота на ответниците, в резултат на което неговата площ се намалява, не може да се приеме, че решението е очевидно неправилно.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на С. Г. К. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 500 лв., съобразно заявеното в отговора искане за присъждането им и представения към него договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г., доказващ плащането му.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1480 от 10.08.2018 г. по в.гр.д. № 456/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Х. С. и Г. Д. М. да заплатят на С. Г. К. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: