О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. С., 12.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1321/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 129 от 13.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 248/10г. на В. окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 43 от 15.01.10г. по гр.д.№ 2653/08г. на В. районен съд, 8 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против О. “Н. Ш.”-в ликвидация и [фирма] иск за изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС на 8, 55% ид.части от трансформаторен пост с площ от 106 кв.м., изграден в имот № . и на 3/25 ид.части от помпена станция с площ от 69 кв.м., изградена в имот № ., находящи се в землището на[населено място], м.”Г. ч.”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че трафопостът и помпената станция са построени от ТКЗС[населено място] през 1967г.-1968г. по време на действие на Закона за електростопанството от 1948г. и Закона за водите от 1969г. и при липсата на съответни разрешения ТКЗС да ги притежава са станали държавна собственост (арг. чл.2, ал.1 ЗЕ и чл.19 ЗВ), поради което и ищецът не е могъл да придобие права върху тях от други лица (неговите праводатели). Наред това е прието, че праводателите на ищеца не са придобили права върху процесните сгради и поради обстоятелството, че със сключения първоначално от Ликвидационния съвет на ТКЗС[населено място] договор за покупко-продажба чрез търг на идеални части от процесните имоти на [фирма] не е била спазена предвидената в § 29, ал.1 П. форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса нужна ли е нотариална заверка на подписите за придобиване на вещни права при разпределяне на имуществото на организациите по § 12 П., който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроса как възникват вещни права за кооперативните организации, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – чл.2, ал.2 ЗЕ от 1968г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с Р № 640 от 29.04.08г. по гр.д.№ 3045/07г. на ВКС (незадължителна съдебна практика) поради което следва да се прецени дали не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая противоречие между обжалваното и посоченото решение на ВКС не съществува, тъй като и с него е прието, че продажба на имущество на ТКЗС чрез търг или по друг начин (какъвто е настоящият случай) може да се извърши с решение на общото събрание на правоимащите лица и писмен договор са нотариална заверка на подписите, а само при разпределение на дялове от общото имущество между правоимащите лица важи редът по чл.52, ал.2, изр.2 ППЗСПЗЗ. Освен това с оглед основното съображение на въззивния съд за отхвърлянето на иска поставеният въпрос не обуславя изхода на спора и съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на втория поставен въпрос това основание също не е налице, тъй като във връзка с него касаторът не се позовава на никаква практика, а освен това същият е твърде общ и по него липсва произнасяне.
Последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
В случая относно тези предпоставки никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и на това основание, още повече, че във връзка с него не е формулиран конкретния, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд (както се посочи по-горе поставеният въпрос е твърде общ и по него липсва произнасяне).
С оглед на казаното подадената от [фирма],[населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 13.05.2010г., постановено по в.гр.д.№ 248/2010г. на В. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: