О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 5753 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5265 от 04.08.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място] чрез юрисконсулт Г. Г., срещу определение № 686 от 17.07.2014 г. на ОС – [населено място], постановено по в.ч.гр.д.№ 273/2014 г., с което е върната частна касационна жалба на същото дружество, заведена с вх.№ 3983 от 10.06.2014 г.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от [фирма] – [населено място], чрез юрисконсулт С. П., с който частната жалба се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.ч.гр.д.№ 273/2014 г. по описа на ОС – [населено място] е образувано въз основа на частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение, постановено по реда на чл.420, ал.2 ГПК по ч.гр.д.№ 1980/2013 г. по описа на Районен съд – [населено място]. Така сезираният окръжен съд се е произнесъл с определение № 513 от 26.05.2014 г., с което е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да постанови спиране на незабавното изпълнение на издадената по ч.гр.д.№ 1980/2013 г. на РС – [населено място] заповед за незабавно изпълнение. Срещу определението на ОС – [населено място] е подадена касационна частна жалба от [фирма] с вх.№ 3983 от 10.06.2014 г. Предвид отсъствието на изложение по чл.274, ал.3 вр.чл.280, ал.1 ГПК, въззивният съд двукратно (с разпореждания, съобщени на дружеството съответно на 18.06.2014 г. и на 07.07.2014 г.) е указал на [фирма] да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с препис за противната страна, като е отправил и предупреждение, че последицата от неизпълнение на указанията ще бъде връщане на касационната частна жалба. Независимо от двукратно дадената на дружеството възможност да отстрани нередовността на касационната частна жалба, указанията на въззивния съд са останали неизпълнени. По тази причина, както и позовавайки се на т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, окръжният съд е върнал жалбата.
Касационната инстанция приема, че атакуваното определение е законосъобразно.
Указанията, дадени от окръжния съд преди постановяването на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са имали своето основание в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, съгласно която касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и на определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, е факултативно. То се допуска само по отношение на акт, попадащ в едната от тези две групи, по отношение на който едновременно с това са налице и критериите за селекция (общ и допълнителни), предвидени с чл.280, ал.1 ГПК. За да е възможно извършването на преценка за съществуването на основание за допускане на касационно обжалване на съответното определение, частната жалба по чл.274, ал.3 ГПК следва да е придружена от изложение, аналогично на регламентираното с чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Отсъствието на такова съставлява нередовност на касационната частна жалба, неотстраняването на която налага връщане на тази жалба. Въззивният съд е процедирал в съответствие с тези правила.
Междувременно, в хода на администриране на касационната частна жалба, е прието ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с чиято т.8 е разяснено, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Тази постановка обхваща и определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частните жалби срещу определенията на районните съдилища, постановени по подадени на основание чл.420, ал.2 ГПК искания за спиране на незабавното изпълнение на издадена заповед за незабавно изпълнение. Съобразявайки това разяснение, въззивният съд правилно е приел, че подадената от [фирма] касационна частна жалба с вх.№ 3983 от 10.06.2014 г. е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 5265 от 04.08.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място] чрез юрисконсулт Г. Г., срещу определение № 686 от 17.07.2014 г. на ОС – [населено място], постановено по в.ч.гр.д.№ 273/2014 г., с което е върната частна касационна жалба на същото дружество, заведена с вх.№ 3983 от 10.06.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: