Определение №375 от 13.6.2017 по тър. дело №1034/1034 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375

София, 14.06.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1034/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. К., в качеството й на постоянен синдик на [фирма], [населено място] / н./ против решение №246 от 01.11.2016 г. по т.д. № 394/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. Посочил е, че основният правен въпрос бил-”Подлежат ли на вписване исковите молби по претенция с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ”.Страната подробно е развила разбиране, че поради това, че иска бил облигационен, а не вещноправен, исковата молба не попада в кръга от актове, подлежащи на вписване. Посочено е още, че други съдилища приемали, че „за облигационните искове не е предвидено задължително изискване за вписване за да бъде даден ход на исковата молба”, като са изброени три определения на СГС. Страната подробно е развила своето разбиране по въпроса, като е поддържала в тази връзка и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което общо е заявила липса на формирана съдебна практика. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и поставеният въпрос да е релевантен, то той обосновава само наличие на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е сочил основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание предполага разрешаването на формулирания от него въпрос по начин различен от разрешенията дадени от въззивният съд при наличие на фактически идентитет в разглежданите хипотези в сравняваните съдебни актове. Случаят не е такъв, тъй като нито един от приложените три съдебни акта на СГС не третира идентична на разгледаната от въззивния съд хипотеза, като първите две определения, подлежат на инстанционен контрол, а касаторът, чиято е доказателствената тежест за това не е установил влизането им в сила. Или те не формират съдебна практика въобще- арг. т. 3 ТР ОСГТК на ВКС №1/10г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е разбирането й по въпроса. Още повече, че същото не е съобразено и с въведената с чл.646, ал.7 ТЗ / ДВ. бр.20/13г./ защита на правата на трети добросъвестни лица, като изрично нормата указва изискване за вписване на исковата молба по ал.2 на същия текст, с оглед очертаване на момента на придобиване на правата във връзка с така въведената защита. Или, от тази норма директно се извежда и отговора на поставения от касатора въпрос в хипотезата относима към разглеждания случай- при предявен иск по чл.646, ал.2,т.2 ТЗ- за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите по несъстоятелността на учредена от длъжника ипотека през подозрителния период. Т.е. исковата молба, с оглед изложеното подлежи на вписване, а съобразно разрешенията дадени с ТР ОСГК №3/10г., неизпълнението на ищеца на указанието за вписване на исковата молба има за правна последица връщането й. При така изложеното във връзка с разгледаното законово разрешение и задължителна практика, страната не обосновава приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №246 от 01.11.2016 г. по т.д. № 394/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top