О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 14.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 406 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Д. Е. Е. П. Ю К. Е. Ел Пи, командитно дружество с ограничена отговорност, вписано в регистъра на дружествата за Англия и Уелс с рег. № О* чрез процесуалния му представител адв. Ц срещу определения № 209 от 04.06.2008г. и № 213 от 06.06.2008г. по ч. т. дело № 216/2008г. на Апелативен съд Варна, търговско отделение. С определение № 209 от 04.06.2008г. е отменено определение № 352/12.03.2008г. по т. дело № 183/2008г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е допуснато обезпечение в полза на Д. Е. Е. П. Ю К. Е. Ел Пи, дружество с ограничена отговорност, вписано в регистъра на дружествата за Англия и Уелс, по бъдещия му иск срещу „Т. Ш. К. Лимитед”, Гърция за сумата 23 882,96 английски лири, чрез задържане на м/к „Т”. С определение № 213 от 06.06.2008г. въззивният съд е обезсилил издадената въз основа на отмененото определение обезпечителна заповед.
В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – определението на ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По съображения, подробно изложени в частните касационни жалби, частният жалбоподател поддържа, че обжалваните определения са незаконосъобразни, моли същите да бъдат отменени, определението на Окръжен съд Варна да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът „Т. Ш. К. Лимитед”, Гърция чрез процесуалния му представител адв. С оспорва частната касационна жалба, поддържа становище, че обжалваните определения са законосъобразни и моли същите да бъдат оставени в сила. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Апелативен съд Варна е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъдат допуснати определенията на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. От данните по делото може да се направи извод, че съществените материалноправни и процеусалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл, са дали бъдещият иск е подкрепен с достатъчно доказателства /постигната ли е договореност между страните във връзка с предоставяне на адвокатски услуги, техния характер и обхват/, въпросът за допустимостта на мярката „задържане на кораб” като обезпечение на конкретния бъдещ иск и за характера на разпоредбата на чл. 365 от КТМ.
Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Частният жалбоподател не се позовава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и не сочи противоречива съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определенията на Апелативен съд Варна. Разноски на страните не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определения № 209 от 04.06.2008г. и № 213 от 06.06.2008г. по ч. т. дело № 216/2008г. на Апелативен съд Варна, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.