3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375
гр.София, 14.05.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4079 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.07.2018 г. по гр.д. № 141/ 2018 г., с което Окръжен съд-Разград, след отмяна на решение № 133/ 20.04.2018 г. по гр.д. № 316/ 2018 г. на Районен съд – Разград, по исковете на С. Й. М. срещу ОУ „Н. И.“ [населено място]:
· признава за незаконна и отменя заповед № РД-10-284/ 14.12.2017 г. на директора на ОУ „Н. И.“ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява С. М. на заеманата длъжност „библиотекар“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· осъжда ОУ „Н. И.“ да заплати на С. М. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 596.12 лв. – обезщетение за периода 15.12.2017 – 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от 13.02.2018 г, като искът е отхвърлен до пълния размер като погасен чрез прихващане.
Решението се обжалва от ОУ „Н. И.“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси: При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ) ползва ли се със закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ работник или служител: 1) адресат на решение за трудоустрояване, издадено от некомпетентен орган (от ТЕЛК, вместо от ЛКК)? и 2. за когото намалената работоспособност е установена, но липсва произнасяне на компетентен орган по въпроса за трудоустрояването? Касаторът счита повдигнатите въпроси за обуславящи решението, а твърди, че въззивният съд ги е решил: първия – в противоречие с решение № 60/ 13.06.2017 г. по гр.д. № 3186/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 431/ 17.01.2014 г. по гр.д. № 2869/ 2013 г. на ВКС, IV-то ГО и решение № 246/ 11.11.2015 г. по гр.д. № 1305/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО, а втория – в противоречие с решение № 75/ 10.02.2011 г. по гр.д. № 619/ 2010 г., решение № 279/ 27.10.2015 г. по гр.д. № 327/ 2015 г. и решение № 316/10.06.2011 г. по гр.д. № 1545/ 2010 г., все на ВКС IV-то ГО. По същество се оплаква, че в нарушение на чл. 344, ал. 2 КТ трудовият спор не е разгледан по същество.
Ответникът по касация С. Й. М. възразява, че основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК липсват, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК); подадена от легитимирана страна (касатор е ответникът); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси не обуславят решението. Съображенията са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е установил, че със заповед № РД-10-284/ 14.12.2017 г. на директора на училището трудовото правоотношение между страните, по което ищцата е заемала длъжността „библиотекар“, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, считано от 15.12.2017 г. Трудовият спор по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е разгледан по същество, а заповедта за уволнение е отменена, доколкото въззивният съд е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, а работодателят не е искал и не е получил разрешение на инспекцията по труда и мнение от ТЕЛК за уволнението на ищцата.
На 06.12.2017 г. работодателят е бил известен за открита процедура за преосвидетелстване на ищцата пред ТЕЛК. С експертно решение № 1004/ 079/ 27.04.2015 г. на ТЕЛК е установено нейното заболяване, преценено е, че е с трайно намалена работоспособност 40 % и са посочени противопоказни условия на труд. Решението е със срок от две години.
На 22.08.2017 г. ищцата е подала молба за преосвидетелстване.
С експертно решение № 3064/211/ 20.12.2017 г. на ТЕЛК тя е преосвидетелствана, определен е същият процент на трайно намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. И това решение е с 2-годишен срок.
За извода, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 15.12.2017 г. – ищцата се ползва от засилената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният е приел: 1) тя не е бездействала, а е направила необходимото да получи решение за преосвидетелстване от компетентния орган – ТЕЛК; 2) работодателят е бил уведомен за откритата и неприключила административна процедура; 3) според съдържанието на решението на ТЕЛК от 20.12.2017 г. срокът на трудоустрояване на ищцата е непрекъснат към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а новият 2-годишен срок е започнал да тече, считано от момента на изтичане на срока на решението на ТЕЛК от 27.04.2015 г.
При тези мотиви на въззивния съд в решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ повдигнатите от касатора въпроси нямат претендираното значение. Обсъдените (две) решения са все на ТЕЛК, а не на ЛКК. ТЕЛК е компетентният орган, оправомощен от закона да вземе решението за трайно намалена работоспособност и да издаде предписания за противопоказни условия на труд (чл. 3, ал. 2, вр. чл. 57 и чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза). В своите изводи въззивният съд се е позовал и на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, включително на първите три, цитирани от касатора. Останалите, на които касаторът се позовава, са без връзка с повдигнатите въпроси, а и без значение за конкретния правен спор. В тези решения ВКС не обвързва трудоустрояването с процента на трайна нетрудоспособност, а с противопоказаните условия на труд в решението на ТЕЛК. Въззивният съд не изгражда извода, че ищцата е трудоустроена с определения процент на трайна нетрудоспособност, а с установеното и в двете решения нейно заболяване и зададените противопоказни условия на труд. Неговите изводи не противоречат, а съответстват на практиката на ВКС по релевантните въпроси за трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тези въпроси са различни от повдигнатите от касатора. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема за изключени както общото, така и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а въззивното решение не следва да допуска до касационен контрол.
Въпреки изхода на делото, ответникът по касация няма право на разноски. Липсват доказателства той да е сторил такива пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 02.07.2018 г. по гр.д. № 141/ 2018 г. на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.