О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№375
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 366 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. И., И. И. Н. и Н. И. А. чрез пълномощника им адвокат М. П. и на И. И. Н. чрез пълномощника й адвокат А. Л. против решение № 360 от 6.10.2016 г., постановено по гр.д. № 435 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 605 от 4.05.2016 г. по гр.д. № 1580/2015 г. на Районен съд-Русе за извършване на съдебна делба, като на основание чл.349, ал.2 ГПК жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., лятна кухня със застроена площ 21 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 29 кв.м., построени в поземлен имот № 100.100, находящ се в Я., [община] са поставени в дял на Р. Ш. И. и същия е осъден да заплати на на С. М. И., И. И. Н. и Н. И. А. по 700.00 лв. за уравнение на дяловете им, ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Р. Ш. И. е подал писмен отговор по двете касационни жалби по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Е. Ч.-Д., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира направените в настоящото производство разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК с оглед предявената от Р. Ш. И. претенция за възлагане на делбените сгради. Въззивното производство е било образувано по жалба на С. М. И., И. И. Н. и Н. И. А. с наведени доводи, че съсобствеността е възникнала не само от наследяване, а въз основа на няколко юридически факта, както и че е допустимо възлагане само на жилище, а в случая са възложени и лятна кухня и стопанска постройка.
Окръжен съд-Русе е приел, че съсобствеността е възникнала вследствие на наследяване и дарение на лице от кръга на наследниците на общия наследодател, направено от други сънаследници и е изложил съображения, че в този случай не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, като при формиране на този извод се е позовал и на практиката на ВКС, че разпоредителни сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост и не променя наследствения характер на имота, а само увеличава квотата на някой от наследниците. Счел е, че делбата на жилищната сграда следва да се извърши по реда на чл.349, ал.2 ГПК, като останалите постройки – лятна кухня и стопанска постройка – са с обслужващо жилищната сграда предназначение и следва да бъдат възложени с нея.
В подадената чрез адвокат М. П. жалба касаторите поддържат, че по въпроса за допустимостта на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК въззивното решение противоречи на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС и на посочената от тях практика на ВКС, а от значение за точното прилагане на закона е въпросът за допустимостта да се възложи имот, който не е жилище.
В подадената чрез адвокат А. Л. жалба И. И. Н. счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и е пререшил въпроса за предметната рамка на делбата и се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1) възможно ли е възлагане в дял по чл.349, ал.2 ГПК на нежилищен обект, при положение, че не е безспорно установена неговата принадлежност към жилищни имот, който се възлага;
2) длъжен ли е съдът да изследва въпроса за принадлежността на нежилищен обект, принадлежност по предназначение, при положение, че от обстоятелствата е видно, че той може да принадлежи както на делбения, но и на друг равностоен обект, който не е предметна делбата;
3) представлява ли съдебната спогодба разпоредителна сделка, която да обуслови наличието на смесена съсобственост по смисъла на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса кога е налице смесена съсобственост като пречка за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Тълкуването по ТР № 1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е доизяснено в практиката на ВКС, включително решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 7209/2013 г., I г.о., решение № 86/9.03.2012 г. по гр.д. № 1100/2011 г., II г.о. /на които се е позовал въззивния съд/, като се приема, че хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т.8 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка, а тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл.288, ал.3 от ГПК-отм. /аналогичен на чл.349, ал.2 от действащия ГПК/, при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участвуват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от неследниците. Приложената към касационната жалба практика на ВКС не дава разрешение в различен смисъл. Следователно изводът на въззивния съд, че сделки, вкл. съдебна спогодба по дело за делба на сънаследствен имот, не съставляват пречка за извършване на делбата по чл.349, ал.2 ГПК, съответства на практиката на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС е и изводът на съда, че лятната кухня и стопанската сграда съставляват принадлежност към допуснатата до делба жилищна сграда. Касае се до несамостоятелни обекти, които имат обслужващо жилищната сграда предназначение и следват съгласно чл.98 ЗС главната вещ, както е разяснено в решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр.д. № 1116/2015 г., ІІ г.о, с което е дадено тълкуване, че когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост. В случая съществуващата в мястото друга жилищна сграда, която не е предмет на делбата е собственост на касаторите и след като прецесните спомагателни постройки /лятна кухня и стопанска сграда/ са допуснати до делба заедно със съсобствената между страните жилищна сграда от 73 кв.м., то е формирана сила на пресъдено нещо, че същите са принадлежност към делбената сграда, поради което я следва съгласно чл.98 ЗС.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Р. И. направените по повод жалбата на С. М. И., И. И. Н. и Н. И. А. чрез пълномощника им адвокат М. П. разноски в размер на 500.00 лв. и и по повод жалбата на И. И. Н. чрез пълномощника й адвокат А. Л. в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. Ч.-Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 6.10.2016 г., постановено по гр.д. № 435 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица], И. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица] Н. И. А., [населено място], общ.Р., [улица], съдебен адрес всички: [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, офис № 9, адвокат М. Р. П. да заплатят на Р. Ш. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица] да заплати на Р. Ш. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: