3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 15.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 282 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. д. “И. – И. с.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], против определение № 60 от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 157 по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2011 г., с което молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение на окръжния съд в [населено място], е оставена без разглеждане.
В частната жалба се излага хронологията на спора между страните по делото и се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и по специално експертно решение от 2009 г.; не е нормално две съдебни инстанции да се базират на част от приложените по делото писмени доказателства и то на неизгодната за жалбоподателя част; макар да е вярно, че решението на ТЕЛК не е ново доказателство, то липсата на позоваване на него води до извода, че вероятно е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; жалбоподателят е фамилна фирма и ако решението на въззивния съд остане в сила, то ще се натоварят финансово жалбоподателя и семейството му, а за покриване на злоупотребите на ищцата вече се наложило вземане на заем.
Ответницата С. И. К. от [населено място] не представя отговор по смисъла на чл. 276, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение тричленният състав на ВКС приел, че твърдението на молителя за момента, в който се е снабдил с документа, който представя, е твърдение за неизгоден за него факт, като и е установено, че молителят е разполагал с решението на ТЕЛК преди завеждането на делото срещу него на 22 юли 2009 г. и преди приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция на 18 февруари 2010 г.; при подаване на молбата за отмяна на 10 януари 2011 г., това е станало след изтичане на тримесечния срок по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
Представеното експертно решение е с № 1541 от 26 май 2009 г. по молба за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според експертното решение, поискано от частния жалбоподател в качеството му на работодател, заболяването на лицето С. К. не попада в списъка на Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. и не подлежи на защита по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Искът за отмяна на дисциплинарното уволнение е предявен на 22 юли 2009 г. Съдебното дирене по оспорване законността на уволнението пред въззивния съд е приключило в съдебното заседание от 18 февруари 2010 г.
При тези данни следва да се приеме, че изводът на касационния съд е правилен.
Молбата е предявена по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената разпоредба предвижда възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Срокът за подаване на молба за отмяна по цитираната хипотеза е определен безусловно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – той е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Следователно молбата за отмяна, подадена на 10 януари 2011 г. е без всякакво съмнение извън установения в закона тримесечен срок от деня, в който частният жалбоподател е могъл да се снабди с представеното писмено доказателство. Изложеното съображение за това, че всъщност молбата за отмяна е предявена по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не съответства на действителната претенция, заявена в молбата за отмяна на влязло в сила решение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 60 от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 157 по описа на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: