О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 15.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2034 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е трето по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3379 от 11.V.2018 г. на бургаското „ЕП Комерс” ООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 15 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 20.ІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 16/2019 г., с което е било частично обезсилено първоинстанционното решение № 102/10.ІV.2014 г. на ОС-Бургас по т.д. № 322/2013 г.: досежно отхвърлянето – като неоснователни – на евентуално заявените искове на „Трансвагон” АД-Бургас против търговеца настоящ касатор за осъждането му да заплати „евентуално” сумата 3 360 738.44 лв. (с вкл. ДДС), като платена без правно основание, заедно с мораторна лихва върху същата главница в размер на 76 779.80 лв. за периода 1.ІV.2013 г. – 21.VІ.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от последната дата и до окончателното й изплащане, а също и за осъждането на „ЕП Комерс” ООД-Бургас „евентуално” да заплати на ищеца сумата 1 954 000 лв. – като главница по договор за временна финансова помощ от 29.ІХ.2008 г., заедно със сумата 187 128.07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 25.ІХ.2008 г. – 10.ХІІ.2009 г. по Споразумение от 11.ХІІ.2009 г., заедно със сумата 604 621.36 лв.-мораторна лихва върху главницата за 3-годишен период, предхождащ завеждането на делото и заедно със законната лихва от регистрирането на исковата молба в канцеларията на първостепенния съд и до изплащането на тази главница; сумата 500 001.84 лв., представляваща главница по договор за временна финансова помощ от 28.ХІ.2008 г., заедно с със сумата от 41 600.15 лв. – възнаградителна лихва за периода 22.ХІ.2008 г. – 10.ХІІ.2009 г. по Споразумение от 11.ХІІ.2009 г.; сумата 154 714.31 лв. – мораторна лихва върху горната главница за 3-годишен период, предхождащ завеждането на делото и заедно със законната лихва върху същата главница от регистрацията на исковата молба в канцеларията на първостепенния съд и до окончателното погасяване на това задължение; сумата 678 008.38 лв., платена без правно основание за уравняване на фактура № 192 от 11.ХІІ.2009 г. на стойност 3 360 738.44 лв., заедно със сумата 15 489.85 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 1.ІV.2013 г. и до завеждането на делото, както и заедно със законната лихва от датата на регистрация на исковата молба в канцеларията на първостепенния съд и до окончателното погасяване на това задължение.
В останалата му част първоинстанционното решение е било отменено, като неправилно, и в резултат търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото „Трансвагон” АД-Бургас следните суми:
1./ В размер на 2 385 274.59 лв., дадена като цена (с вкл. ДДС) на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.ХІІ.2009 г.;
2./ В размер на 56 487.94 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода 29.ІІІ.2013 г. – 21.VІ.2013 г., а също и ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото /22 юни 2013 г./ и до окончателното й изплащане;
3./ В размер на 259 126 лв., представляваща общия размер на всички съдебни разноски, направени от ищцовото „Трансвагон” АД-Бургас по воденето на т.д. № 322/2013 г. по описа на ОС-Бургас, във въззивните производства по т.д. № 154/2014 г. и по т.д. № 16/2018 г. – двете по описа на Бургаския апелативен съд, както и в първото касационно производство по т.д. № 60339/2016 г. по описа на ВКС.
Оплакванията на дружеството настоящ касатор са както за недопустимост на постановеното по реда на чл. 294 ГПК въззивно решение („нередовно упражняване на право на иск”; „начална нередовност на искова молба”), така и за неправилност на същото – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от третия състав на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг – четвърти по ред, състав на Бургаския апелативен съд, а алтернативно – касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК от настоящата инстанция, „стриктно спазвайки правилата на материалния и процесуалния закон”, както и присъждането в тежест на ищцовото „Трансвагон” АД „на направените по делото съдебни разноски във всички инстанции” от страна на настоящия касатор „ЕП Комерс” ООД.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, но също и с наличието на предпоставките по т. 1 и т. 3 чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че този свой акт по съществото на спора новият /трети по ред/ състав на Бургаския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Може ли фактура с бланкетно и неизчерпателно съдържание да бъде договор?”;
2./ „Може ли житейските предположения на съда да служат като доказателствено средство по ГПК?”;
3./ „За момента и възможността за настъпване на ранна преклузия по реда на чл. 370 ГПК в случаите, когато исковата молба е нередовна /неизяснена обстоятелствена част/ или не е изчерпана процедурата по чл. 143 – 145 ГПК”;
4./ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства, които не са изключени от кръга на събрания по делото доказателствен материал с изричен акт и за допустимостта на съдебния акт, с който съдът да лиши страната от определено, прието по делото доказателство, без да й предостави възможност за посочване и събиране на други доказателства”.
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивната инстанция по реда на чл. 294 ГПК по следните два правни въпроса:
1./ „За правния режим на договорната компенсация и възможността да се заличават с обратна сила настъпилите компенсационни правни последици”;
2./ „За злоупотребата с право и нейните последици”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Трансвагон” АД-Бургас писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на повторното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 49 950 лв.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на ищцовото търговско дружество Д. С. П. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на третото по ред касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията на касатора „ЕП Комерс” ООД за неправилност на постановеното по реда на чл. 294 ГПК въззивно решение по т. д. № 1682018 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд по т. д. № 16/2018 г., касационната жалба на „ЕП Комерс” ООД-гр. Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на касатора за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за пряко допускане до касационен контрол:
В мотивите към предходното отменително решение № 133 от 15.І.2018 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по т. д. № 60339/2016 г., където се съдържат задължителните му указания по чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, изрично е прието, че: „Исковата молба е редовна, а своята преценка въззивният съд дължи да концентрира върху твърденията в писмения отговор на исковата молба”. Следователно не се констатира вероятност атакуваното в настоящето производство решение на Бургаския апелативен съд от 20.ІІІ.2018 г. по т. д. № 16/2018 г. да страда от порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Дори действително да е била налице нередовност на исковата молба на „Трансвагон” АД, то този довод на касатора „ЕП-Комерс” ООД е преклудиран щом още в предходното производство пред ВКС това основание /по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/ е било преценено като неоснователно. В тази фаза правно релевантна е правораздавателната дейност при третото разглеждане на делото от Бургаския апелативен съд и то съобразно дадените му задължителни указания в горепосоченото отменително решение на състава на ІІІ-то г.о. на ВКС.
2. По доводите на касатора „ЕП-Комерс” ООД за допустимост на касационния контрол при предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК:
За да отмени – като неправилно – решението на първостепенния съд и да осъди търговеца настоящ касатор да заплати на ищцовото „Трансвагон” АД горепосочените три суми /2 385 274.59 лв. – на отпаднало основание и ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото (21 юни 2013 г.) и до окончателното й изплащане; 56 487.94 лв. – мораторна лихва върху същата главница за периода 29.ІІІ.2013 г. – 21.VІ.2013 г.; 259 126 лв., представляващ сбор от всички съдебно-деловодни разноски, направени от ищеца/, въззивната инстанция е приела, че с допълнителния отговор на исковата молба ответникът изрично и признал сключването на два договора за доставка на метали от месеците септември и ноември на 2008 г., а също и на два последващи договора, с които платените от купувача суми са превърнати в заеми, както и анексите към тях от 11.ХІІ.2009 г., с които предоставените в заем суми ще бъдат върнати като цена „съгласно споразумение от 11.12.09 г.”, наличието на споразумение за прихващане и фактура № 192 от същата дата, но е оспорил правното значение на последните два документа, въвеждайки за първи път – извън процесуалните срокове по закон и поради това процесуално недопустимо–
наличието на още едно споразумение с ищеца от горното дата: т.нар. „споразумение за цесия” с предмет прехвърлянето на ищеца на вземане по договор с трето за процеса лице срещу цена от 2 800 615.37 лв. /без ДДС/. Предвид констатацията си за несвоевременно въвеждане на възражението за съществуване на цесия /вкл. с изрично позоваване на чл. 367,във вр. чл. 370 ГПК/ въззивната инстанция е изключила от доказателствения материал по делото въпросното „споразумение за цесия” от 11.ХІІ.2009 г., придържайки се в тази насока към дадените й задължителни указания с отменителното решение на състава на ІІІ-то г.о. на ВКС. Така решаващите правни изводи на апелативния съд са в смисъл, че „макар и лаконична”, процесната данъчна фактура № 192/11.ХІІ.2009 г. в достатъчна степен възпроизвежда съдържанието на договор за търговска продажба, отразявайки вида на стоката /метал по споразумение/, пълната цена на сделката и страните по нея, а тъй като единичната цена на стоката е определяема и, в приложение на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ- доколкото през 2008 г. страните по спора са се договаряли на два пъти върху стойност от 1068.38 лв. /без ДДС/ за метричен тон метал, на база вписаната във фактурата обща цена може да се изчисли точно и уговореното помежду им количество на доставката, а именно общо 2 621.366 метрични тона метал, от които реално доставеното е било по-малко от 1/3 от така уговореното. Последното обстоятелство е обусловило извода на Бургаския апелативен съд за законосъобразно упражнено от купувача „Трансвагон” АД право на извънсъдебно разваляне на този двустранен договор /с надлежно изпратена и получена нотариална покана и даден подходящ срок за изпълнение на неиздължената част от доставката/, както и на произтичащото от настъпване на този конститутивен ефект – на датата 29.ІІІ.2013 г., задължение за връщане от страна на продавача настоящ касатор на получената цена: „съобразно с разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, защото е отпаднало основанието, за което е била платена”, а оттам – и за уважаване на акцесорните претенции за лихви върху главницата от 2 385 274.59 лв.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело /09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е мотивите към този тълкувателен акт на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че последните два процесуалноправни въпроса (несъответстващи впрочем на базисното изискване за „яснота и точност” при формулирането им), така както и вторият от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, имат изцяло хипотетичен характер. Докато въпросът с пор. № 4 се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, а предхождащият го /с пор. № 3/ – съответно до вероятната процесуална недопустимост на същия съдебен акт (сигурното отсъствие на такъв порок /по см. на чл. 281, т. 2 ГПК/ обаче, бе надлежно обсъдено по-горе в пункт 1). Както вече е имал случай да посочи настоящият съдебен състав, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доказателства няма характера на дискусионен. Това задължение на решаващия съд е пряко регламентирано от закона- чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК за касационно обжалване. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., този въпрос би имал в сучай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза обаче, в процесния случай не сме изправени.
Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки, релевирани от търговеца настоящ касатор /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Що се отнася до първия формулиран в изложението на касатора по чл. 24, ал. 3 ГПК материалноправен въпрос и при възприетите от въззивния съд данни по делото за осчетоводяване на процесната данъчна фактура № 192/11.ХІІ.2009 г. в счетоводствата и на двете търговски дружества с пълната й стойност от 3 360 738.44 лв., вкл. и като е бил начислен и ДДС за покупките, но и при съобразяването на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ по конкретното дело, този въпрос се оказва разрешен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, като напр. тези по т. д. № 459/08 г., по т. д. № 593/09 г., както и по т. д. № 1120/2010 г. /и трите на състави от ІІ-ро т.о. на ВКС/. Следователно не са налице и допълнителните предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето /трето по ред/ касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Трансвагон” АД искане за това, настоящият касатор „ЕП-Комерс” ООД ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 49 999 лв. (четиридесет и девет хиляди ), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас: съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК платежно нареждане от 23.VІІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие № В-0000018203, както и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 20.ІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 16/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „ЕП-Комерс” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Сердика” № 2, вх.”Б”, ет. ІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Трансвагон” АД /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], пл. „Тройката” № 4, офис #4 (ч/з адв. Хр.Н.Т.), СУМА в размер на 49 950 лв. /четиридесет и девет хиляди, деветстотин и петдесет лева/, представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2