2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 375
С., 16,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3985 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В., Г. М. Д. и С. Н. С. от С. против решение № 174/21.06.2013 г. по в.т.д. № 265/13 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 26/27.12.2012 г. по т.д. № 220/11 г. на Силистренски ОС, с което е прието за установено, че тримата касатори-в качеството си на поръчители, дължат на А. банк АД-А., чрез клон Б.-С., сумите: 203 649.08 лв. главница по договор за кредитна линия № 450/19.04.2007 г., ведно със законната лихва, 48.77 лв. и 740.89 лв. лихви по редовна главница, 14 858.79 лв. лихви върху просрочена главница, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 164/11 г. на Силистренски РС. Касаторите са осъдени за разноски.
С обжалваното решение е прието, че падежът на главният дълг е на 10.02.2010 г., тъй като: а/ с анекс № 2/10.02.2009 г., подписан и от поръчителите, срокът за ползуване на кредитната линия е 12 м., считано от подписване на анекса, б/ с нот.покана от банката до кредитополучателя и поръчителите се сочи, че главницата, усвоена по договора за кредитна линия и анекси, е изискуема и дължима в пълен размер от 10.02.2010 г. Подаденото на 6.08.2010 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е в 6 м.срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, който изтича на 10.08.2010 г. Възражението на ответниците, че падежът е възникнал на 27.10.2009 г. и срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД е изтекъл на 27.04.2010 г., не е възприето съобразно чл.14,ал.2 от договора, където не е предвидено, че неплащането на която и да е дължима сума по главницата, да води до падежиране на цялото задължение. Дадена е възможност на банката да поиска изцяло или отчасти просрочената сума, като не е предвидено неизпълнението да води до промяна на срока на договора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.Въпросът за зависимост между уговореното с клаузите на договора и задължението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, е решен в противоречие с практиката на ВКС., 2. Въпросът: Договорът е ли доказателство за уговорените условия за предсрочна изискуемост на кредита, а извлечението от сметките-доказателство за настъпване на тези условия, които не били установени в заповедното производство?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулирани въпросите не са правни, а фактически, защото са обусловени от фактите по делото и тяхното доказване.
По първият въпрос не е налице твърдяното противоречие. С Р 92/16.06.2009 по т.д. 467/2008 на ІІ т.о. е прието, че фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: обективен – неизпълнение, и субективен – отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора /банката/. В този см. и Р 130/27.10.2009 по т.д. 139/2009 на І т.о. Дори с Р 58/15.04.2009 по т.д. 584/2008 на ІІ т.о. е прието, че упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем може да стане и с молбата за издаване на изп.лист.
В случая, с оглед съгласието на страните за учредяване на визираното потестативно право в полза на банката-връчването на уведомлението и посочените в него срокове са отправна точка при преценка за началото на 6 м. срок по чл.147,ал.1 ЗЗД-за прекратяване на поръчителството. Не се поддържа, че поръчителството е погасено в хипотезата на чл.146,ал.3 ЗЗД.
По вторият въпрос, всъщност няма изложение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, а доводите за неправилност не са предмет на това производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 174/21.06.2013 г. по в.т.д. № 265/2013 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: