3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 17.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 313/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. ”Н. Б. НА Б. А. З.” срещу разпореждането на Софийски апелативен съд от 06.01.2012 година, по в.гр.д.№ 2203/2011 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател от 27.02.2012 год., основана на чл. 404, т.1, пр. второ ГПК, за издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски в размер на сумата 10 394 лв., както и за заплатената държавна такса за издаване на същия изпълнителен лист в размер на сумата 5.00 лева.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила изрично становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане, е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на настоящия частен жалбоподател деловодни разноски по в.гр.д.№ 2203/2011 год. на Софийски апелативен съд, по съображения, че постановеното по същото въззивно решение не е влязло в сила.
Разпореждането, макар и с непрецизна мотивировка, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 405, ал.1 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на някой от посочените в чл.404 ГПК актове, а от изброените в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания следва, че на принудително изпълнение в разглежданата хипотеза подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Според последователната практика на ВКС правна характеристика на „осъдително решение“ има само тази част на постановеното съдебно решение, с която съдът, произнасяйки се по спорното право, е уважил предявения осъдителен иск.
Следователно, обстоятелството, че законодателят не е изрично посочил, че разпореденото от чл.404, т.1 ГПК е относимо и за частта на невлезлите в сила въззивни решения, с която съдът се е произнесъл по отговорността за деловодните разноски, присъждайки ги, изключва наличието на процесуална възможност по отношение на същата да се разпростира правото на предварително принудително изпълнение.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е, че в тази си част съдебното решение, независимо от съда, който го е постановил, има характер на определение, тъй като не се отнася до съществото на спора и подлежи и на самостоятелен инстанционен контрол само, ако не се обжалва самото решение. Или, доколкото в този случай е приложима процесуалноправната уредба, създадена за съдебните актове от категорията на определенията, принудително изпълнение е допустимо едва след влизане на решението в частта му за деловодните разноски, в сила – арг. от чл.248, ал.3 ГПК.
Затова, като е съобразил, че срещу горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд, вкл. в частта му относно присъдените на частния жалбоподател деловодни разноски е подадена касационна жалба, което възпрепятства издаването на изпълнителен лист и за присъдените на страната разноски за въззивното производство, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийски апелативен съд от 06.01.2012 год. по в.гр.д.№ 2203/2011 год., с което е оставена без уважение молбата на С. ”Н. Б. НА Б. А. З.”, [населено място] за издаване на изпълнителен лист за присъдените му с решение № 1894/ 09.12.2011 год., по в.гр.д.№ 2203/2011 год. деловодни разноски в размер на 10 394 лв. за двете съдебни инстанции, както и за заплатената д.т. от 5.00 лв..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: