6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
С., 18.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2564/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1823 от 12.09.2014 г. по т.д. №4731/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №376 от 19.02.2013 г. по т.д.№3408/2011 г. на СГС в частта, с която искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е уважен за 12 485 евро – цена на недвижим имот – студио А15, находящо се в [населено място], на ІV етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ІІ-4009,4010 от кв. 89, подробно описан; и за 1169.09 лв. – изпълнени допълнителни СМР; и с което решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което е уважено възражението за прихващане на ответника за 6765 евро – неустойка по чл. 14 ал.1 от Предварителен договор за покупко-продажба от 20.10.2009 г.; първоинстанционното решение е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен поради уважаване на възражението за прихващане искът за цената на имота за разликата над 12 485 евро до 19 250 евро; отхвърлен е като неоснователен и искът за изпълнени СМР за разликата над 1169.09 лв. до 2651.60 лв.; оставена е без разглеждане въззивната жалба на ответника срещу Решение от 25.09.2013 г. по т.д. №3408/ 2011 г. на СГС, с което СГС е отказал да допълни решението с произнасяне по възражението на ответника за прихващане.
Касационната жалба на ищеца [фирма] – [населено място] е срещу решението в частта, с която е уважено възражението за прихващане на ответника за 6765 евро – неустойка по чл. 14 ал.1 от Предварителен договор за покупко-продажба от 20.10.2009 г. за периода 01.07.2010 г. – 31.10.2010 г., и не е разгледано възражението на ищеца по делото за погасяване по давност на вземането на ответника за неустойка, предмет на възражението за прихващане. В Допълнително изложение по касационна жалба жалбоподателят поддържа, че основанията за допускане на касационно обжалване са касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК и сочи допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения: съдът е разгледал възражението за прихващане, заявено след изтичане на срока за отговор: от отговор, депозиран по т.д.№ 451/2011 г. на ОС-Пловдив, препис на ищеца по делото не е връчен, а в отговора по т.д.№ 3408/ 2011 г. на СГС не се съдържа възражение за прихващане. Жалбоподателят сочи т.4 от ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от ВКС:Р.№509/18.06.2010 г. по гр.д. №1538/2009 г. на ІІІ г.о. и Р.№111/08.10.2010 г. по т.д.№ 1068/2009 г. на І т.о. по въпроса, че не може да се прави във въззивната инстанция възражение за съдебно прихващане със спорно насрещно вземане. Поддържа, че възражението за прихващане ответникът е направил във въззивната жалба, затова от този момент за ищеца възниква правото на становище, което право е упражнил в съдебното заседание по делото, както и с представената писмена защита, а въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ищеца за погасяване по давност на вземането на ответника за неустойка, предмет на възражението за прихващане в противоречие с Р.№662/ 24.03.2010 г. по т.д.№ 543/2009 г. на ІІ т.о. и цитираната съдебна практика за погасяване с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б. ”б” ЗЗД на вземане за неустойка.
Касационната жалба на ответника [фирма] – [населено място] е срещу решението в частта, с която е потвърдено първо-инстанционното решение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи материалноправен въпрос: кой е моментът и начинът на прекратяване на договор при изрично постигнато съгласие за автоматично прекратяване, когато са налице конкретно уговорени условия, по който поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и сочи Р. №131/13.11.2009 г. по т.д.№ 661/ 2008 г. на ВКС,ІІ т.о.; евентуално поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и сочи: Р.от 27.04.2006 г. по гр.д.№163/2006 г. на АС-Велико Търново;Р. от 13.08.2013 г. по гр.д.№10686/2012 г. на СГС; Р. от 25.03.2013 г. по гр.д.№10 969/2012 г. на СГС;Р.№797/01.04.2013 г. по гр.д.№2136/2012 г. на САС; Р. от 01.11.2012 г. по гр.д. №10017/ 2012г. на СГС. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, че производството по делото не може да се развива по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, като същото е постановено в противоречие с материалноправни норми и събраните доказателства и сочи Опр.№708/18.10.2012 г. по ч.гр.д. № 659/2012 г. на ВКС,ІV г.о.
[фирма] – [населено място] оспорва искането на ищеца за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че е депозирал два отговора – пред ОС-Пловдив и пред СГС, като в първия своевременно е заявил възражение за прихващане; вторият отговор изрично препраща към първия и СГС изрично е допълнил доклада по делото с включване на възражението за прихващане; възразява, че жалбата не съдържа изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК и цитираната съдебна практика не може да обоснове основания за касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
[фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване на ответника, нито по същество на касационната жалба на ответника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), редовни и подадени в срок.
За да потвърди обжалваното решение в частта, с която са уважени за 12 485 евро – цена на закупения недвижим имот, и за 1169.09 лв. – изпълнени допълнителни СМР, въззивният съд е изложил, че сключеният на 20.10.2009 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа съществените условия на договор за изработка и на предварителен договор за продажба, като с оглед датата на сключването му, на плащането на тази дата на първата вноска 8 250 евро от цената 27 500 евро и прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот, изграден в груб строеж с нот.акт № 110 от 20.10.2009 г., волята на страните, изразена в договора, е с тези правни действия да се гарантира изпълнението на задълженията им по договора за продажба на бъдеща вещ. По съображения, че ищецът е изпълнил задължението да построи обекта в сградата, която е въведена в експлоатация на 03.11.2010 г., съдът е посочил, че е възникнало задължението за купувача да плати втората вноска 19 250 евро в срок до 17.11.2010 г., което не е изпълнил. Поради допусната забава в строителството – при уговорен срок за изпълнение 30.04.2010 г., сградата е въведена в експлоатация на 03.11.2010 г., съдът е уважил възражението за прихващане на ответника с вземане 6765 евро за неустойка за периода 01.07. 2010 г. – 31.10.2010 г. по чл. 14/а/ ал.1 от Договора и не го е уважил с вземане за неустойка по чл. 14/а/ ал. 2 от Договора. Посочил е, че страните са уговорили, че при забава повече от 6 месеца договорът се разваля автоматично и изпълнителят трябва да върне получената сума, заедно с неустойка 10% от цената на договора, като уговорката е недействителна поради противоречие с чл. 87 ЗЗД; договорът не е развален и купувачът не може да търси неустойка по чл. 14 ал. 2 от Договора, както и неустойка по т.5 от нот.акт за продажба №110/ 20.10.2009 г., съгласно която клауза във всички случаи на разваляне на настоящия договор, продавачът дължи освен възстановяване на продажната цена, още и обезщетяване на всички вреди и пропуснати ползи, както и неустойка в троен размер на продажната цена. Въззивният съд, като е обсъдил техническата експертиза и събраните доказателства, включително писмени доказателства за закупени от ответника материали, е обосновал, че претенцията на ищеца за заплащане на допълнително изпълнени работи, е основателна за 1169.09 лв. Като е уважил възражението за прихващане за 6765 евро, въззивният съд е отменил първо – инстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил за разликата над 12 485 евро искът за цена на имота до уважения размер 19 250 евро; по изложените съображения за основателност на иска за изпълнени СМР за 1169.09 лв., въззивният съд е отменил решението и е отхвърлил като неоснователен иска за изпълнени СМР за разликата над 1169.09 лв. до уважения от СГС размер 2651.60 лв.
По искането за допускане на касационно обжалване на ищеца [фирма] – [населено място]:
Доколкото от оплакванията за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, може да се приеме, че жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решени от въззивния съд въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика, искането е неоснователно.
Възражението за прихващане ответникът е направил в срока за отговор, подаден по т.д.№451/2011 г. на ОС – Пловдив, и ответникът не е имал задължение отново да подава отговор на исковата молба след изпращане по подсъдност на делото за разглеждане в СГС. Възражението за прихващане е включено от СГС в доклада по делото, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя за разгледано възражение за прихващане, направено за първи път във въззивната инстанция. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че въззивният съд не е разгледал неговото възражение за погасяване по давност на вземането на ответника за неустойка, предмет на възражението за прихващане, за което поддържа, че е направено своевременно – веднага след заявеното от ответника във въззивния съд възражение за прихващане. Възражение за погасителна давност, съгласно т.4 на ТР№1/09.12.2013 г.по тълк.д. №4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, не може да се прави за първи път пред въззивния съд, освен ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (напр.правото на участие в първоинстанционното производство) не е могла да го заяви в първата инстанция, а както се изложи, възражението за прихващане е направено своевременно с подадения по т.д.№4512/2011 г. на ОС-Пловдив отговор на исковата молба.
По искането за допускане на касационно обжалване на ответника [фирма] – [населено място]:
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по формулирания материалноправен въпрос: кой е моментът и начинът на прекратяване на договор при изрично постигнато съгласие за автоматично прекратяване, когато са налице конкретно уговорени в договора условия. Този въпрос е относим към предмета на делото, но отговорът му зависи от събраните доказателства и от обсъждането на същите, на възраженията и доводите на страните. Въпросът предполага конкретни уговорки в рамките на поетите от страните задължения със сключения договор, съдържащ съществените условия на предварителен договор за продажба на недвижим имот и на договор за строителство, и когато страните са сключили предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и договор за строителство, въпросът няма еднозначен отговор, а в случая е налице и договор за продажба на имота в груб строеж – 67% завършеност, който може да се развали само по съдебен ред и е налице и последващо въвеждане на сградата в експлоатация. Затова каква е отговорността на възложителя-продавач за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността или незавършване на строежа в уговорения срок, съгласно чл.14/а/ от Предварителен договор за покупко-продажба (договор за строителство ) и съгл т.5 от Договор за продажба на недвижим имот – изградената в груб строеж сграда, съдържащ се в посочения нотариален акт, е въпрос на конкретни уговорки на страните и изцяло зависи от тяхната воля, отговорът на който е обусловен от конкретните условия по делото и конкретните клаузи на сключените договори. Дължи ли се уговорената неустойка от продавача (възложител), когато не изпълни задължението да прехвърли собствеността или да завърши сградата в уговорения срок, и дължи ли неустойката при разваляне на договора за продажба, сключен с нотариален акт, са фактически въпроси, които зависят от събраните доказателства и тълкуване волята на страните. В случая въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и доказателствата и е приел, че ищецът не дължи претендираните от ответника неустойки за забавено изпълнение, уговорени с чл.14/а/ от предварителния договор и за разваляне на договора за продажба, сключен с нотариален акт. Произтичащите от преценката на конкретните доказателства фактически констатации и правни изводи не попадат под общото основание на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, тъй като са от значение за правилността на въззивното решение. Изложените от жалбоподателя оплаквания съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК. Поради отсъствието на общото изискване за достъп до касация по чл. 280 ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Съображенията на жалбоподателя, че производството по делото не може да се развива по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, като същото е постановено в противоречие с материалноправни норми и събраните доказателства, не могат да се възприемат като формулиран процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със съдебната практика. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби и без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не може да изведе правния въпрос от сочените допуснати от съда нарушения.
С оглед изхода на делото по подадените касационни жалби, разноските за касационната инстанция следва да останат за страните, така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1823 от 12.09.2014 г. по т.д. №4731/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: