О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 19.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №692/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от И. П. К. и Ц. С. К., двамата чрез адвокат Х. М. , с вх.№6469 от 27.VІ. 2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №951 от 11.06.2012г. по гр.д.№835/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав , в частта, с която е потвърдено решение №24 от 29.12.2011 г.по гр.д.№8397/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, 11 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумите над 104 000 лв., присъденото застрахователно обезщетение, до пълния предявен размер от по 200 000 лв. Подържат, че решението в обжалваната си част е постановено при следните нарушения на материалния закон: на чл.51, ал.1 ЗЗД относно визираното в него задължение за репариране на всичките вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането; на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по справедливост за всеки един от ищците; на чл.51, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.154, ал.1 ГПК , тъй като е недоказано виновното съпричиняване от страна на пострадалия- сина на ищците А. К., за настъпване на вредоносния резултат, определено на 1/5, изразяващо се в доброволното му поставяне в значимо рисково състояние за настъпване на ПТП, съгласявайки се да пътува в МПС, управлявано от водач в степен на тежко алкохолно отравяне-3.1 %о в кръвта.
Поставят чрез адвоката си правни въпроси „за справедливото и всестранно репариране на вредите по чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 ЗЗД и презумптивното приложение на нормата по чл.51, ал.2 ЗЗД, без по надлежния ред/чл.154, ал.1 ГПК/ и по несъмнен начин да е установено от съда действителното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия”. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като се позовава на определяне размера на дължимото обезщетение в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос за „справедливото и всестранно репариране на вредите по чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 ЗЗД” не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на съда, съобразени със закона и практиката, а не от конкретните факти и обстоятелства, които в случая са значение за определяне дължимото застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вредиш. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане.
Вторият въпрос за презумптивното приложение на нормата по чл.51, ал.2 ЗЗД, без да е установено от съда действителното съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат” също не е от значение за изхода по делото. Съгласно сочения от защитата на касаторите чл.154, ал.1 ГПК всяка страна, а не съда, е длъжна да установи фактите, на които се позовава, поради което и така формулираният от тях правен въпрос не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице подържано допълнително основание за селектиране на касационната жалба- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Със служебно известното на съда решение №151/12.11.2012г по т.д.№1140/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, доказателствена тежест за съпричиняване на вредоносния резултата е на ответника, а не на съда, както се подържа в касационната жалба. На второ място, в случая виновното съпричиняването не е определено презумптивно, а въз основа на доказателствата по делото- безспорното състояния на починалия водач на процесното МПС с наличие на 3.1%о алкохол в кръвта, представляваща тежка степен на алкохолна интоксикация, имаща обективни проявни форми, които не могат да не бъдат забелязани от пострадалия, както и доказано чрез снимковия материал наличие в колата на кутии от бира.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.5 ГПК във вр. с чл.7, ал.2 т.4 и чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ЗК [фирма] ще следва да се присъди сумата 1 777.50 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №951 от 11.06.2012г. по гр.д.№835/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав , в частта, с която е потвърдено решение №24 от 29.12.2011 г.по гр.д.№8397/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, 11 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К. и Ц. С. К. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумите над 104 000 лв., присъденото застрахователно обезщетение, до пълния предявен размер от по 200 000 лв.
ОСЪЖДА И. П. К. и Ц. С. К., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”а”, ап.3 да заплатят на ЗК [фирма] сумата 1 777.50 лв. разноски по делото.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: