1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 19.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3702 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. М. срещу решение от 16.05.2013г. по гр. дело № 15827/2011г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 19.07.2011г. по гр. дело № 50012/2009г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу С. Й. Б. и Н. П. Б., двамата от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер 10 880,45 лв., представляваща стойността на предоставени материали и СМР, със законната лихва от 06.11.2009г. и ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 350 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС /ППВС № 1/13.07.1953г., решение № 241/17.10.2012г. по гр. д. № 850/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 323/118.05.2010г. по гр. д. № 1338/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 646/12.10.2010г. по гр. д. № 1210/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Може ли въззивният съд да се произнесе с решение без да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи?”
2/ „Може ли въззивният съд да не изложи мотиви по възраженията на ищцовото дружество?“
3/ „Следва ли гласните доказателства да бъдат разглеждани изолирано от останалите доказателства по делото?“
Ответниците С. Й. Б. и Н. П. Б., двамата от [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР и предоставени материали, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че въпреки дадените на ищеца с доклада по делото в първоинстанционното производство указания, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване и с допустими доказателствени средства наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за изработка, по силата на който ответниците да са възложили на ищеца да извърши процесните СМР срещу задължение за заплащане на възнаграждение. В тази насока решаващият съдебен състав е обсъдил представените по делото доказателства /оферта, допълнителна оферта, фактура № [ЕГН]/20.02.2009г., фактура № [ЕГН]/01.10.2009г., три броя приходни касови ордери, констативен протокол от 27.04.2009г. с нотариална заверка на подписите от 28.04.2009г., показания на свидетеля М. М./ и е приел, че твърдяното договорно правоотношение не се установява нито от двете фактури /първата с получател трето лице, а втората не е подписана от ответниците/, нито от офертата и допълнителната оферта, за които не са налице данни от кого изхождат и до кого са отправени и които не са получени от ответниците, нито от констативния протокол за наличие на влага в стените на сградата, нито от представените три броя приходни касови ордери, от които не се установява основанието за плащанията, нито от признанието на ответниците за заплатени на ищеца закупени бои. Въззивната инстанция не е кредитирала показанията на разпитания свидетел Д., предвид забраната за установяване на договори със стойност над 5 000 лв. съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, противопоставянето на ответниците на искането на ищеца за допускане на свидетели за установяване съществуването на твърдения договор за СМР и размера на претендираната сума 10 880,45 лв. като част от възнаграждение за СМР в общ размер 22 830,45 лв. С оглед приетата за установена фактическа обстановка /липса на договорно правоотношение за изпълнение на процесните СМР/ въззивният съд не е обсъдил останалите доказателства като неотносими за иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор, а именно който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решаващият съдебен състав е изложил мотиви при постановяване на решението и в рамките на правомощията си на въззивна инстанция е обсъдил относимите към релевантните факти и обстоятелства допустими доказателства в тяхната взаимна връзка, възраженията на страните и е изложил правни доводи, прилагайки относимите към установената фактическа обстановка правни норми. По отношение на показанията на свидетеля Д. въззивният съд в съответствие със съдебната практика е направил извод за недопустимост на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и противопоставянето на ответниците за установяване на процесния договор за СМР с гласни доказателствени средства. Доколко установената фактическа обстановка съответства на събраните доказателства и дали при тяхното обсъждане са приложени правилно правилата на логическото мислене, както и доколко въззивната инстанция правилно е възприела искането за разпит на свидетеля Д. /за установяване на какви обстоятелства се иска този свидетел/ са въпроси, които касаят правилността на решението – неговата обоснованост/необоснованост, и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК. При недоказано от ищеца възлагане на процесните СМР и недоказано приемане на твърдените СМР от ответниците за иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД поканите за плащане на претендираните суми и сертификатите за качество на определени бои са без значение, поради което като не ги е обсъдил въззивният съд не е нарушил постоянната съдебна практика.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му може да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й предвид изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочените от касатора процесуалноправни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2013г. по гр. дело № 15827/2011г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.