О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 02.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2282 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество „Д., К. и партньори“, представлявано от адв. П. Д. срещу решение от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 7582/2013г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 195 от 14.11.2012г. по гр. дело № 46170/2010г. на Софийски районен съд, ГО, 44 състав в отхвърлителната му част за разликата над сумата 8 275 лв. до пълния предявен размер 11 045,10 лв. и след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. А. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ и в останалата му част за установяване, че ответникът А. А. С. дължи на ищеца [фирма] сумата 8 275 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Рено М.“, рег. [рег.номер на МПС] , при настъпило на 18.10.2009г. ПТП в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 12.04.2010г. до окончателното изплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. До кой момент ответникът може да се позове на възражение за поредност при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ? – противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
2. Допустимо ли е за първи път във въззивната жалба ответникът да се позове на възражение за поредност, което не е било предмет на разглеждане от първоинстанционния съд, и дължи ли въззивният съд произнасяне по възражението, или същото се явява преклудирано? В тази връзка направеното едва с въззивната жалба възражение не лишава ли ищеца от възможността по чл. 228 ГПК да замени ответника – физическо лице със застраховалия гражданската му отговорност застраховател, с което право ищецът разполага до края на делото в първа инстанция? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Задължен ли е ответникът да докаже възражението за поредност, тъй като нормата по чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ свързва изискването за поредност при предявяване на регреса с наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4. При положителен отговор на предходния въпрос следва ли ответникът да ангажира доказателства за влизане на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ в сила, предвид нормата на чл. 187 КЗ? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
5. Допустимо и основателно ли е възражението за поредност, чието съществуване застрахователят ищец няма как да предполага при предявяване на иска /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, тъй като нито в протокола за ПТП, нито в базата данни на Г. фонд се съдържа информация за застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че решаването на въпросите от т. 2 до т. 5 /въпроси в раздел II, т. 1, 2, 3 и 4 в изложението/ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като възражението за поредност при регресния иск по чл. 213, ал. 1 КЗ е съществено нов правен институт, въведен с изменението на КЗ в ДВ, бр. 97/23.11.2007г.
Ответникът А. А. С. от [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество „Д. & Л.“ чрез адв. К. Т. Г. и адв. Г. Д. Д. оспорва касационната жалба и прави възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като излага следните съображения: Първият въпрос не е решен в противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, защото възражението за поредност по чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ е въведено още с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, т. е. преди отговора на исковата молба. По отношение на втория въпрос /раздел II, т. 1 от изложението/ – не се касае за позоваване на възражение за поредност за първи път във въззивната инстанция; по отношение на процесуалната преклузия е налице задължителна съдебна практика, която е съоблразена. Останалите въпроси /раздел II, т. 2, 3 и 4 от изложението/ не са обусловили решаващия извод на въззивната инстанция. Ответникът поддържа, че касаторът не е навел съображения, обосноваващи приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е конкретизирал коя правна норма е неясна, непълна, което да налага тълкуването й.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, предвиден в чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отхвърли иска по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ за установяване съществуването на вземане в полза на застрахователя /настоящия касатор/ срещу делинквента /настоящия ответник/, въззивният съд е обсъдил направеното от ответника – длъжник възражение за поредност по чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ, релевирано във възражението по чл. 414 ГПК в заповедното производство. Изложил е съображения, че съдът дължи произнасяне не само по възраженията на ответника, направени в писмения отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, но и в подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Въз основа на представената полица в заповедното производство по ч. гр. дело № 16957/2010г. на СРС, 44 състав, което е приложено към исковото производство по чл. 422 ГПК и е част от него, съдебният състав е приел, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. [рег.номер на МПС] /собственост на [фирма]/, с който е причинено процесното ПТП, с период на покритие 10.12.2008г. – 09.12.2009г., при еднократно платена застрахователна премия. При тези данни въззивната инстанция е направила извод, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 18.10.2009г., за процесния автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност“, като вписването в регистъра на Г. фонд не е условие за валидността на застрахователния договор. С оглед изложените съображения съдебният състав е приел, че релевираното от ответника – длъжник възражение за поредност съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ е основателно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за решаване на спорното право и който е обосновал правните изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил изводите на въззивния съд. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаването му в противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК е неоснователен. Действително съгласно посоченото Тълкувателно решение възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. В т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК обаче е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което в производството по иска за установяване на вземането по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да разгледа обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора. В настоящия случай в подаденото в преклузивния срок в заповедното производство възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът е направил възражение за неоснователност на претендираната сума поради наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за периода на процесното ПТП. Поради това въззивният съд като е обсъдил посоченото възражение и приел, че приложение намира разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ, не се е отклонил от задължителната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в раздел II от изложението правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай възражението на деликвента – ответник по иска за поредност /exсeption ordinis/ е направено от ответника с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, позовавайки се на наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действала през периода на процесното ПТП, поради което като го е обсъдил въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Останалите въпроси, посочени от касатора, не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите по раздел II, т. 2 и т. 3 от изложението не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл, че ответникът следва да доказва валидно възникнало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и влизане на договора в сила, предвид разпоредбата на чл. 187 КЗ. Съдебният състав след обсъждане на събраните доказателства по спорните факти и обстоятелства е приел за установено наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], с период на покритие 10.12.2008г. – 09.12.2009г., при еднократно платена застрахователна премия. С посочените в раздел II, т. 2 и т. 3 от изложението правни въпроси се цели проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, която е недопустимо да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. Доколко установената от въззивния съд фактическа обстановка съответства на представените доказателства и дали същите са обсъдени съобразно правилата на логическото мислене, са въпроси, които са относими към правилността, респективно обосноваността на въззивното решение, и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна ищецът не е направил възражение за неизплатена застрахователна премия по чл. 187 КЗ нито в първоинстанционното производство, нито в отговора по въззивната жалба на ответника пред въззивния съд преди приключване на устните състезания.
По поставения в раздел II, т. 4 от изложението правен въпрос също не се налага допускане на касационно обжалване на решението, тъй като същият се отнася до начина на доказване на съществуване на застрахователно правоотношение, по който има формирана трайноустановена съдебна практика. Доказването на наличие на правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ може да се извърши с различни доказателствени средства, например представяне на застрахователната полица, отразяване на застрахователната полица в протокола за ПТП, справка в Г. фонд, като всички доказателства трябва да бъдат обсъдени в тяхната взаимна връзка. Посочената съдебна практика не се налага да бъде променяна. В настоящия случай въззивната инстанция се е позовала на представената застрахователна полица, като е изложила и съображения, че вписването в регистъра на Г. фонд не е условие за валидността на застрахователния договор.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 840 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 7582/2013г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на А. А. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], в. з. Б. път, кв. В., съдебен адрес [населено място], [улица], Адвокатско дружество „Д. & Л.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.