1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 02.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1058 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. М. Банков, преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори” срещу определение № 69 от 01.02.2018г. по в. т. дело № 675/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 3455 от 01.11.2017г. по т. дело № 322/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е оставена без уважение молба с вх. № 23364/16.08.2017г., уточнена допълнително с молба вх. № 24834/04.09.2017г. на [фирма] за допълване на определение № 2349 от 26.07.2017г. и определение № 3452 от 01.11.2017г. по т. дело № 322/2017г. на Варненски окръжен съд за присъждане на разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е приела, че е налице обективно съединяване на искове в условията на евентуалност. Излага съображения, че в настоящия случай исковете не са предявени в условията на евентуалност, доколкото не е налице обективно съществуваща връзка между отделните предмети на исковете, която да допуска съединяването им в посоченото съотношение – основанията, на които са предявени исковете, не само не се изключват взаимно, а могат и са налице едновременно и независимо едно от друго. Поддържа, че за присъждането на разноски при прекратяване на делото по някои от исковете е без значение фактът, че за разглеждане на евентуално съединените искове се събира една държавна такса.
Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно и ал. 2, предл. последно ГПК:
1/ Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос досежно преценката по отношение на начина на съединяване на предявените от ищеца искове в противоречие с практиката на ВКС /решение № 97/08.02.2013г. по т. д. № 196/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 527/21.06.2010г. по гр. д. № 1363/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о./.
2/ В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че за присъждане на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК трябва да са налице фактически предпоставки извън посочените в хипотезата на посочената правна норма /противоречие с определение № 82/19.02.2009г. по ч. т. д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. д. № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/10.05.2013г. по ч. т. д. № 17/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
3/ Налице е очевидна неправилност на определението на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като основанията по чл. 280 ГПК са посочени бланкетно и необосновано, а посочената съдебна практика на ВКС касае друга хипотеза. Поддържа, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, обективирана в определение № 284/06.04.2012г. по ч. гр. д. № 238/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че производството пред Варненски окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл. 1 от сключен между страните Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007г.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. – да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност на ищеца, като увеличи присъединената мощност от 2 МW на 3 МW;
2/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 от сключен между страните Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от В. до електроразпределителната мрежа на ответното дружество с № ПД-Д13-224-10.10.2013г.;
3/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на неизпълнението на ответното дружество на задължението му по Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007год.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. и да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа с цялата инсталирана мощност на ищеца от 3 МW, изразяващи се в разликата между отдадената произведена ел. енергия съобразно ограничената присъединена мощност през периода от 01.02.2012г. до 28.02.2017г. и уговорената по договор пълна мощност от 3 МW която би отдала, на стойност 368 586лв.;
4/ в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД – ако съдът приеме, че не е налице неизпълнение на договорите за присъединяване и изкупуване, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца горепосочените вреди поради неизпълнение на ответника на задължението си по чл. 1, ал. 1 от Договор при общи условия за достъп с № ПД-Д13-224-10.10.2013г.
Съдебният състав е констатирал, че с молба вх.№ 21389/21.07.2017г. ищецът е оттеглил първия главен осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който производството е прекратено с определение № 2349/26.07.2017г., както и че с молба вх.№ 27809/06.10.2017г. ищецът е заявил, че оттегля частично първоначално предявения в условие на евентуалност осъдителен иск за обезщетяване на вреди за разликата над 238 883лв. до първоначално предявения размер от 368 586лв. и съответно за периода от 01.02.2012год. до 01.02.2014год. С определение № 3452/01.11.2017г. производството по т. дело № 322/2017г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на забавата на ответното дружество да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 от Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от В. до електроразпределителната мрежа на ответното дружество с № ПД-Д13-224-10.10.2013г., които вреди се изразяват в разликата между стойността на електроенергията, която същата би отдала, ако беше изпълнен уговорения по договора достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW, и действително отдадената произведена електрическа енергия при ограничена присъединена мощност, за разликата над 238 883лв. до първоначално предявения размер от 368 586лв. за периода от 01.02.2012год. до 01.02.2014год.
По характера на предявените искове въззивната инстанция е приела, че исковете са предявени при условия на евентуалност, а не на кумулативност, като ищецът е посочил кои претенции са главни и кои се претендират в евентуалност, т. е. да се разгледат, ако главните се оставят без уважение.
За да направи извод за неоснователност на молбата по чл. 248 във връзка с чл. 252 ГПК ГПК за допълване на определението с присъждане на разноски, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че допълнителни разноски не се дължат, тъй като се касае до предявени в евентуално обективно съединение искове. Изложил е съображения, че при предявяване на евентуално обективно съединени искове резултатът е, че при уважаване на един иск на едното основание се изключва разглеждането и уважаването на иска на другото заявено основание. Поради това, че защитата на ответника се осъществява при едни и същи факти и целеният правен резултат е един, не се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете. В този смисъл съдебният състав се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в Определение № 284/06.04.2012г. по ч. гр. д. № 238/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК или ако е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като процесуалноправният въпрос относно преценката за начина на съединяване на предявените от ищеца искове не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно практиката на ВКС критерият за определяне на вида на съединяването на предявените искове е дали основанията, на които исковете са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се позовава ищеца в исковата молба, и заявения петитум. Съдът е длъжен да извърши и преценка за съотношението, в което са предявени съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. При заявени с една искова молба при условията на кумулативност няколко иска, ако съдът с оглед на предявените основания на претенциите, счете, че въведените основания не могат да съществуват едновременно, то следва да даде указания на ищеца да заяви поредността, при която следва да се разгледат исковете. Ако ищецът не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на естеството на правоотношението.
В настоящия случай изложените от съдебния състав съображения за предявените в евентуално съединение искове /първите два иска за реално изпълнение са предявени в евентуално съединение; останалите искове за присъждане на обезщетение за вреди също са предявени при условията на евентуално съединение помежду им/ са съобразени с предявената искова молба, заявената поредност при тяхното разглеждане и естеството на правоотношенията и в този смисъл съответстват на практиката на ВКС, включително на съображенията, изложени от ВКС в цитираните от частния жалбоподател решение № 97/08.02.2013г. по т. д. № 196/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 527/21.06.2010г. по гр. д. № 1363/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Различният изход на делата се дължи на различни обстоятелства и различни искове, предявени във всеки отделен случай. Оттегленият главен осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /за осъждане на ответника да изпълни задължението си по чл. 1 от сключен между страните Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007г.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. – да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа пълната инсталирана мощност на ищеца, като увеличи присъединената мощност от 2 МW на 3 МW/, по който производството е прекратено с определение № 2349/26.07.2017г., е предявен в условията на евентуалност с друг иск за реално изпълнение /ответникът да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1 от сключен между страните Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от В. до електроразпределителната мрежа на ответното дружество с № ПД-Д13-224-10.10.2013г./.
Тази група искове за реално изпълнение са съединени в кумулативно съединение с третия и четвъртия осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД, които от своя страна също са предявени в евентуално съединение: осъдителният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 368 586лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на неизпълнението на ответното дружество на задължението му по Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007год.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа с цялата инсталирана мощност на ищеца от 3 МW, изразяващи се в разликата между отдадената произведена ел. енергия съобразно ограничената присъединена мощност през периода от 01.02.2012г. до 28.02.2017г. и уговорената по договор пълна мощност от 3 МW която би отдала /който впоследствие е оттеглен частично за разликата над 238 883лв. до първоначално предявения размер от 368 586лв. за периода от 01.02.2012г. до 01.02.2014г./ е предявен в евентуално съединение с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 368 586лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на неизпълнение от ответника на задължението по чл. 1, ал. 1 от Договор при общи условия за достъп с № ПД-Д13-224-10.10.2013г.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че за присъждане на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК трябва да са налице фактически предпоставки извън посочените в хипотезата на посочената правна норма. Цитираните от частния жалбоподател определение № 82/19.02.2009г. пто ч. т. д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. д. № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/10.05.2013г. по ч. т. д. № 17/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. са неотносими към релевантния процесуалноправен въпрос, тъй като в тях се дава отговор на въпроса „следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото при условие, че искът срещу него въобще не е разгледан”.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд по чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност също е неоснователен. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87 от 2017г./. Очевидна неправилност по смисъла на посочената правна норма е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като не са налице твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, то не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 01.02.2018г. по в. т. дело № 675/2017г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.