4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№375
[населено място] 02.08. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№697/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р.“ – дружество,регистрирано на Британски Вирджински острови срещу определение №489/08.02.2016г.,постановено по т.д.№4649/2015г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата му за продължаване на срока за изпълнение на дадените му указания за внасяне на държавна такса по въззивната жалба,върната е последната и е прекратено въззивното производство. В частната касационна жалба са изложени доводи,че определението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като съдът първо е следвало да събере дължимия и невнесен от ищеца пълен размер на държавна такса,определен от въззивния съд и при неизпълнение от страна на последния да обезсили първоинстанционното решение и да върне нередовната му искова молба.
Ответникът по частната жалба Г. И. Д. е оспорил същата с искане за потвърждаване на определението на САС.
Ответникът по частната жалба [фирма],чрез назначения му особен представител, също е на становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна. Фактическите констатации и правните съображения,водещи до формирането на този извод са следните:
Частният жалбоподател е оспорил с подадена от него въззивна жалба решението на СГС по т.д.№2914/11г.,с което съдът е уважил предявените от Д. срещу дружеството отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК , вр. чл.36 от ЗОЗ и чл.29 от ЗТР,като е признал за установено,че „Радиант технолоджи инк.“ не разполага с право да пристъпи към изпълнение по договор за особен залог и да се удовлетвори от заложеното имущество,поради липса на предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост на вземането му по договора за заем,както и е признал за установено,че извършеното вписване по партидата на [фирма] на пристъпването към изпълнение представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
По така предявената от него въззивна жалба същият е внесъл държавна такса в размер на 900 лв. – половината от внесената от ищеца с исковата молба в размер на 1800 лв.,която последният е изчислил върху номиналната стойност на дяловете му в дружеството [фирма].
С определение от 12.11.2015г. въззивният съд е развил съображения относно дължим размер на държавната такса,различен от внесения от въззивника.Посочил е,че предвид характера на иска – – отрицателен спрямо изпълняемото право/вземане/ и/или акцесорното му заложно право,същият се явява оценяем ,като цената му се определя по чл.69 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК –и представлява паричната стойност на отричаното, обезпечено по реда на ЗОЗ, главно вземане,а именно – това по договора за заем , възлизащо на 10 109 809 евро /по исковата молба/ или 19 773 067,74 лв. в равностойност. Въз основа на това съдът е определил дължимата по исковата молба държавна такса в размер на 790 922,71 лв. и съответно по въззивната жалба – 394 601,36 лв.; оставил е без движение както исковата молба,така и въззивната жалба със съответни указания за довнасяне на дължимите разлики. В дадения му срок ищецът е поискал въззивният съд да преразгледа определението си,като признае за дължима внесената от него държавна такса с оглед интереса му,който е стойността на дружествените му дялове,заложени в полза на кредитора на [фирма]; евентуално – да събере таксата по въззивната жалба,а с решението си да се произнесе по дължимата за довнасяне държавна такса по исковата молба в тежест на съответната страна според изхода на спора; евентуално – да продължи дадения му едноседмичен срок за довнасяне; евентуално да го освободи от държавна такса по реда на чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът съответно е депозирал молба,с която е поискал въззивният съд първо да събере дължимата по исковата молба такса,тъй като в случай,че не бъде внесена не би се стигнало до разглеждане на спора по същество,а въззивният съд би обезсилил първоинстанционното решение и би върнал исковата молба; евентуално също е поискал срокът му да бъде продължен.
С определение от 03.12.2015г. САС отново е разгледал въпроса за цената на иска,като не е намерил основания за различни изводи.Отказал е да приеме за основателни и доводите на ответната страна –въззивник, че невнасянето на държавната такса за обжалването ще има за последица влизане в сила на решение,постановено по нередовна искова молба,като е изложил съображения,че в последния случай законът допуска възможност разноските да бъдат събрани и след приключване на производството,като бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК спрямо ищеца. С определението са уважени останалите искания на страните,като е дал възможност на ищеца да представи декларация по чл.83 ал.2 от ГПК,а на ответника е продължил срока за внасяне на определената държавна такса с още един месец.
С последващи молби дружеството-въззивник е оспорил искането на въззиваемия –ищец за освобождаване от държавна такса; отново е поискал съдът да се произнесе първо по недопустимостта на производството пред първата инстанция при нередовност на исковата молба; както и отново е поискал продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба.С разпореждане съдът отново е продължил срока до 29.01.2016г.С нова молба дружеството за пореден път е поискало продължаване на срока.
Въззиваемият е представил декларация по чл.83 ал.2 от ГПК.
С атакуваното определение №489/08.02.2016г. САС е отказал да уважи последното искане за продължаване срока за внасяне на таксата за въззивно обжалване, изложил е съображения,че произнасянето му по допустимостта на обжалването е преюдициална спрямо проверката на обжалвания съдебен акт,включително и за неговата допустимост и, като е констатирал липса на изпълнени от страна на въззивника указания /внесена държавна такса/, е върнал подадената въззивна жалба.
Определението на САС е неправилно.
Съгласно разпоредбите на чл.261 т.4 и чл.262 от ГПК въззивната жалба се връща ако към нея не е приложен документ за дължимата държавна такса и този недостатък не е своевременно отстранен от обжалвалата страна. С въззивната жалба срещу решението на първата инстанция по делото е представен платежен документ за внесена такса в размера,посочен в чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК – половината от платената в първоинстанционното производство,която от своя страна е начислена върху интереса на ищеца.
Предприетите от въззивния съд действия по оставяне делото без движение и определяне на посочената от него дължима държавна такса,както за въззивното обжалване,така и за исковата молба,не намират законова опора. Същият е определил цената на иска по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК, без да съобрази обстоятелството,че правен интерес от оспорването на заложното право на кредитора „Радиант технолоджи инк.“ за удовлетворяване чрез предприето от него принудително изпълнение по реда на ЗОЗ ищецът Г. Д. има само до размера на притежаваните от последния дружествени дялове от капитала на [фирма],представляващи предмет на предоставеното в полза на кредитора обезпечение чрез учредения особен залог върху тях. Така е обоснован и предявеният от Д. иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК, вр. чл.36 от ЗОЗ,обстоятелствената част на който е в съответствие и със заявения от него петитум,общо очертаващи предмета на спора,който пък определя и цената на иска,съгласно чл.1 от Тарифата във вр. чл.68 от ГПК. Предявеният иск е оценяем,като внесената такса в размер на 4% /респ. 2% при обжалването/ върху номиналната стойност на дружествените дялове на ищеца,по отношение на които се отрича правото на заложния кредитор за принудително изпълнение,поради липса на настъпили предпоставки,е необходимата и достатъчна такава,за да бъде сезиран надлежно съдът /при наличие и на останалите предпоставки за редовност и допустимост/ да се произнесе по същество на предявената искова молба.
Като не е съобразил горното и е върнал въззивната жалба, прекратявайки образуваното пред него производство /още повече – без да обезсили първоинстанционното решение,като по този начин е създал предпоставки за стабилитет на същото при нередовна по неговата преценка искова молба/,въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение,което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на същия състав за продължаване на дължимите процесуалните действия.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №489/08.02.2016г.,постановено по т.д.№4649/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на САС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.