О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София 20.03.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1059/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Б., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат В. Б. и адвокат Н. Л., срещу въззивно решение №591 от 31.01.2012 г. по гр. дело №12185/2011 г. на Софийския градски съд, с което частично е отменено решение от 15.06.2011 г. по гр. дело №14090/2011 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. на в. р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по срочен трудов договор като „завеждащ финансово-административна служба” в Дипломатическото представителство на РБ в У., [населено място]. Страните по трудовото правоотношение са определили срок на договора до 20.06.2012 г., но не по-дълъг от срока на задграничния мандат по чл.62 от Закона за дипломатическата служба, който е прекратен на 02.03.2011 г. По тази причина с изтичането на така уговорения срок трудовият договор е прекратен законно, считано от 02.03.2011 г.
Ответникът по касационната жалба М. на в. р., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за това дали срокът на трудовия договор може да бъде променян едностранно от работодателя без съгласието на работника или служителя и дали валутната част, назовавана „командировъчни”, от трудовото възнаграждение на задграничните служители трябва да се добави към основното трудово възнаграждение при определяне дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №591 от 31.01.2012 г. по гр. дело №12185/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото в случая, за да направи извод за законност на прекратяването на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок, въззивният съд не е приел, че срокът на трудовия договор е променен едностранно от работодателя. След анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че страните изрично са постигнали съгласие за определен срок на трудовия договор съобразно изричната възможност в разпоредбата на чл.61, ал.2 от Закона за дипломатическата служба. Поради неоснователността на главния иск въззивният съд не е обсъждал каква евентуално би била базата за изчисляване на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №591 от 31.01.2012 г. по гр. дело №12185/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.