О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
С., 20.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1337 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №221/31.05.10г. по гр.д.№1150/09г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение №6328/10.11.08г. по гр.д.№1671/08г. на Благоевградския районен съд, с което бил уважен предявеният от Б. Н. Б. срещу ответниците Х. А. Ч. и Л. П. Ч. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на недвижим имот с идентификатор № 04279.613.137 по кадастралната карта на[населено място], представляващ дворно място, бивш парцел Х-1919 от кв.52 по плана на Ц.-Б..
Въззивният съд е приел, че собственик на дворното място, както и на втория етаж от построената в него триетажна сграда, е бил дядото на ищеца Г. Д. Хаджигонов. След смъртта му през 1993г., собствеността е преминала по наследство върху двете му дъщери Е. Н. и Е. Н.. С нотариален акт от 1997г. Е. Н. е продала на сестра си Е. Н. /майка на ищеца/ наследствения си дял от дворното място и от втория етаж на сградата, а от своя страна Е. Н., която е станала изключителен собственик на мястото и втория етаж, е прехвърлила собствеността си на своя син Б. Н. Б. с нотариален акт №70/1997г. По правата на ответниците е прието, че въз основа на предварителен договор за продажба от 27.10.1964г., сключен[населено място] и Е. Н., те са влезли във владение на апартамента на партерния етаж от сградата, построена в спорното дворно място. Със същия договор е обещана и продажбата на част от дворното място – парцел Х от кв.52, заключено на ширина между ул.”Никола Лисичев” и съседа Б. Б., а на дължина колкото е сградата. С помощта на вещо лице е изчислено, че това място е с площ от 36 кв.м. Тъй като не е бил сключен окончателен договор, ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка №75/1974г. за 85/381 ид.части от парцела., както и на първия етаж от жилищната сграда и принадлежащото му мазе. От правна страна е прието, че ответниците не са станали собственици на идеална част от дворното място на основание придобивна давност. От една страна не е установено по делото те да са установили владение върху част от дворното място, което да са манифестирали по отношение на действителния собственик Г. Х.. От събраните по делото доказателства се вижда, че те само са ползвали мястото, доколкото в него се намира жилището, в което са живели. Но дори фактическата им власт да покрива признаците на владението, те не са могли да придобият идеална част от мястото чрез владение на реална част, поради забраната на чл.181, ал.1 от З. /отм./. Изключението на чл.181, ал.3 от З. /отм./ се отнася само за случаите, при които придобивната давност е изтекла преди З. /отм./, но това условие в случая не е налице. Добавен е и аргумент, че при действието на ЗСГ /отм./ те не са могли да придобият нито целия, нито идеална част от парцела поради забраната на чл.29, т.1 и т.2.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Х. и Л. Ч..
В изложението към жалбата са посочени три въпроса, по които според жалбоподателите следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение: 1. Когато собственикът на имота не го владее или ползва през определен период от време, може ли друг да го владее и да придобие по давност целия или част от него; 2.Може ли придобивната давност, изтекла до влизане в сила на ЗСГ /отм./, да се събере с тази, която е изтекла след отмяната на закона, или от този момент започва да тече нова давност и 3.Изтекла ли е в полза на ответниците придобивна давност след отмяната на ЗСГ до предявяването на иска. По тези въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като се сочи противоречива съдебна практика по втория въпрос и по-конкретно – дали забраната на чл.29 от ЗСГ спира или прекъсва придобивната давност, започнала да тече преди приемането му. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с мотив, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси ще доведе до промяна в създадената поради неточното тълкуване съдебна практика.
Ответникът в производството Б. Н. Б. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Реално поставените от жалбоподателите правни въпроси са два, тъй като третият е пряко свързан с проблематиката по конкретното дело и се съдържа във втория, който е по-общ. Противоречива съдебна практика е посочена само по втория въпрос – дали ЗСГ спира или прекъсва придобивната давност върху недвижими имоти, която е започнала да тече преди неговото действие. Този въпрос обаче не е решаващ за изхода на делото. Решаващият въпрос е друг – дали при действието на З. /отм./ владението на реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част или на съответната и идеална част от парцела. По този въпрос има задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, като освен посоченото от него решение №186/1987г. на ОСГК на ВС, следва да се има предвид и решение №185 от 01.03.2010г. по гр.д.№280/09г. на І ГО на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е в същия смисъл и е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Аргументът, че при действието на ЗСГ ответниците не са могли да придобият по давност дворното място или част от него е допълнителен, не той е решаващият аргумент за отричане правата на ответниците върху идеална част от мястото, ето защо по свързания въпрос за придобивната давност и ЗСГ не следва да се допуска касационно обжалване нито по чл.280, ал.1, т.2, нито по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК. Тук следва да се имат предвид разясненията на т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС, че правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, е само този, който е обусловил решението по същество.
И на последно място – по първия въпрос – дали може да се придобие по давност чужд недвижим имот, няма посочена противоречива съдебна практика, нито пък е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №221/31.05.10г. по гр.д.№1150/09г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: