О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 22.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 466 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. П. С. от [населено място] обжалва в срок въззивното решение от 15.03.2012 год. по гр. д. № 25/2012 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 4.11.2011 год. по гр. д. № 890/2010 год. на Харманлийския районен съд. С него е допусната съдебна делба на поземлени имоти с идентификатори * и * в [населено място] между Я. С. М.-С., С. С. М. и С. П. С. при дялове по ? ид. ч. за всеки от първите двама съделители и 2/4 ид. ч., или ? ид. ч., за последния, сега касатор.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение в частта му относно квотите, при които е допусната делбата. Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата относно момента на отчуждаването на имота, поради което и изводът му за приложението на чл. 90а ЗН относно действието на завещанието в полза на един от наследниците на общия наследодател е необоснован и в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи значението на разрешаване на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на безпротиворечива съдебна практика по въпроса за отчуждаване по чл. 39 ЗПИНМ, чието действие настъпва от момента на обезщетяване на собственика, с която въззивният съд не се е съобразил. В касационната жалба е цитирано решение № 307 от 11.02.58 год. по гр. д. № 523/58 год. на ВС, което обуславя извод за позоваването и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, макар и изрично да не е посочено в изложението на касатора, нито е представено цитираното решение.
Съделителите Я. М.-С. и С. М. оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при определените квоти, въззивният съд е приел, че процесните имоти са били отчуждени от наследниците на общия наследодател С. Г., поради което и към момента на смъртта на съпругата му К. М. същата не е била собственик на завещаната в полза на бащата на касатора наследствена част от тях. Съдът приложил разпоредбата на чл. 90а ЗН относно представеното завещание, като приел, че то не е породило действие. Съдът обосновал извода си относно момента на отчуждаването на имота въз основа на представените доказателства – данните в съставения акт за държавна собственост от 1981 год., заключението на техническата експертиза, извлечение от протокол от 1965 год. за отстъпено възмездно право на строеж върху държавен парцел /липсват данни това да е обезщетяване за отчуждаването на един от наследниците на общия наследодател/, както и съдържащото се в молбата за отмяна на отчуждаването признание за настъпило през 1962 год. отчуждаване на имота. Въз основа на тези обстоятелства и направения отказ от наследство на двама от наследниците, въззивният съд е определил и делбените квоти между страните.
Релевантният за изхода на спора за дяловете на страните в съсобствеността на наследствените имоти е въпросът за действието на завещанието на преживялата съпруга К. М. в полза на един от синовете й – П. С. М., наследодател на касатора. Съдът е приел, че то не поражда действие, тъй като е съставено на 10.04.65 год., т. е. след отчуждаването на имота с отреждането му по плана от 1958 год. за строителство на стадион, в каквато насока са събраните доказателства, а такива за друг извод не са представени от страната, ползуваща се от завещанието. Моментът на отчуждаването на имота е фактически въпрос, както и този за начина на обезщетяване на собственика, поради което и е предмет на установяване с допустими и относими доказателства в подкрепа на тезата на всяка една от страните. В правомощията на решаващия съд е, въз основа на представените и събрани доказателства, да приеме за доказан един факт, обуславящ и съответните правни изводи. В случая, приемайки осъществените факти, въз основа на доказателствата по делото, съдът е мотивирал извода си за липсата на действие на завещанието по отношение завещаната наследствена част на преживялата общия наследодател негова съпруга в полза на един от наследниците му, прилагайки разпоредбата на чл. 90а ЗН. Този правен въпрос – за действието на завещанието при отчужден и възстановен имот, е релевантният въпрос за изхода на спора, а не този, който се извежда като поставен от развитите в изложението доводи – за отчуждаването по чл. 39 ЗПИНМ. Последният не е обусловил правните изводи на съда относно дяловете на страните, което важи и за процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване.
Поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, както и липса на изложени конкретни съображения, съгласно т. 1 и т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, нито това по т. 2. Доводите на касатора представляват оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата, необоснованост и нарушение на материалния закон, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, имащо за предмет произнасяне по наличието на основания за допускане на касационното разглеждане на делото.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените в него разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 28 от 15.03.2012 год. по гр. д. № 25/2012 год. на Хасковския окръжен съд, по подадената от С. П. С. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда С. П. С. от [населено място] да заплати на Я. С. М.-С. и С. С. М. направените разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: