3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375/24.10.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2686 по описа за 2019 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 862/ 12.04.2019 г. по гр.д. № 4386/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 3400/ 29.05.2018 г. по гр.д. № 16407/ 2016 г. на Софийски градски съд е отхвърлил исковете на „ЕМР Каолиново“ ЕАД, както следва:
· срещу Народното събрание на Република България за сумите 549 416.57 лв. – обезщетение за имуществени вреди от удържаната 20%-тна такса по чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. и 142 438.21 лв. – законни лихви в периода 31.01.2014 г. – 30.12.2016 г., квалифицирайки ги съответно по чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД;
· срещу Република България с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за същите суми – връщане на 20%-тната такса, сформираща главницата и законните лихви в същите периоди и с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – това, с което държавата се е обогатила за сметка на ищеца от удържаната 20%-тна такса, сформираща главницата и законните лихви в същите периоди.
Решението се обжалва от „ЕМР Каолиново“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси (след уточнението и конкретизирането им в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание поради приемането на противоконституционен закон и бездействието на Народното събрание да изпълни задължението си по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)? 2. Кой орган надлежно представлява държавата по такъв иск? и 3. Длъжна ли е Република България, в качеството на държава-членка на Европейския съюз, да върне 20%-тната такса по чл. 35а ЗВЕИ, когато е събрана в нарушение на правото на Съюза? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. По първия обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС. По втория обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че практиката на ВКС е противоречива, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По третия обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с решенията на Съда на европейския съюз (СЕС) – дело C-398/09 г., Lady & Kid A/S и др. Срещу Skatteministeriet по преюдициално запитване, отправено от Шstre Landsret, решение от 9 ноември 1983 г. по дело San Giorgio, 199/82, Recueil, стр. 3595, точка 12, решение от 21 септември 2000 г. по дело Michaпlidis, C-441/98 и C-442/98, Recueil, стр. I-точка 30, решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C?309/06, Сборник, стр. I?2283, точка 35 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Direct Parcel Distribution Belgium, C-264/08. По същество се оплаква, че решение е постановено при съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Народното събрание и министърът на финансите на Република България възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на исковете за лихвоносна главница (главен и два евентуални) над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са предпоставките за редовност на жалбата, но е налице привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Мотивите са следните:
С главния иск за лихвоносна главница, който въззивният съд е квалифицирал по чл. 49 ЗЗД, приемайки че по него Народното събрание на Република България е надлежният представител на Република България и с двата евентуални, съответно по чл. 55 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, по които въззивният съд е приел, че министърът на финансите е надлежният представител, ищецът е обосновал легитимацията си на кредитор на Българската държава, като е повдигнал общ въпрос по предявените искове. Базирал го е на обстоятелства в исковата молба, общи за главния и за евентуалните искове. Ищецът, „ЕМР Каолиново“ ЕАД е твърдял, че е собственик на фотоволтаична централа и производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. По договор от 12.12.2011 г. е продавал произведената енергия на „Енерго-Про Мрежи“ АД, а е бил задължен за 20%-тната такса по чл. 35а ЗВЕИ, удържана в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. На 09.08.2014 г. в брой 65/ 2014 г. на „Държавен вестник“ е обнародвано решение № 13/ 2014 г. на Конституционния съд на Република България за обявяване за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет (ДВ бр. 109/ 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1,2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ (ДВ бр. 35/ 2011 г., посл. изм. и доп. бр. 9 от 2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). Ищецът е добавил, че 20%-тната такса противоречи и на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Договора за европейски съюз (ДЕС), Договора за енергийна харта, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. При тези твърдения поставеният с исковете общ въпрос е: Какви са правните последици за българската държава в правоотношенията с частно-правните субекти, които са съобразявали своето поведение със закон, обявен за противоконституционен от Конституционният съд на Република България, в периода от влизане в сила на закона до обнародване на решението на Конституционния съд в „Държавен вестник“, и какво е значението на обстоятелството, че противоконституционният закон противоречи и на правото на Европейския съюз? Въззивният съд го е третирал като база за правните изводи. Изхождайки от него, е развил съображенията за неоснователност на исковете. Повдигнатите от касатора въпроси произтичат от общия, базисен въпрос, обуславят решението и по тях са налице сочените общо и допълнителни основания.
С определение от 17.09.2019 г. по конст.д. № 12/ 2019 г. КС (присъединено към конст.д. № 5/ 2019 г.) е допуснал за разглеждане по същество искането на Пленума на Върховния административен съд на Република България за задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) по три въпроса, първият от които е: Какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ? Въпросът е пряко свързан с базисния, обобщаващ повдигнатите от касатора. Налице е пречката по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 2686/ 2019 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписите.
Делото да се докладва при обнародване в „Държавен вестник“ на решението по конст. д. № 12/ 2019 г., присъединено към конст. д. № 5/ 2019 г. на Конституционния съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.