О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 28.04. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2730 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Й. Х. чрез адвокат Н. Л. и адвокат М. Ж.-Б. срещу решение № 779/17.04.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 410/2015 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ е постановено друго, осъждащо П. Й. П. /сега с фамилно име Х./ да заплати на И. Й. Д. на основание чл.129 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД сумата 70000 лв. главница, на основание чл.86 ЗЗД сумата 13819 лв.лихва за забава върху главницата за периода 22.03.2011 г. до 20.03.2013 г., предявена в частичен размер от общо дължима лихва в размер на 14365.14 лв. ведно със законна лихва върху главницата за периода от 20.03.2013 г. до окончателното плащане и направените разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. Й. Д. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени отхвърлителното решение на СГС и постанови уважително такова, САС е приел следното: с предявения пред СГС иск И. Й. Д. е искал ответницата П. Й. П. /сега с фамилно име Х./ да бъде осъдена да му заплати исканите суми /70000 лв. главница и лихва за забава/ на основание чл.129 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – цена по договор за продажба на дружествени дялове в капитала на [фирма], тъй като по сключения договор цената не била заплатена. Самият ищец сочи в исковата молба, че има второ споразумение след договора, в което е записано, че продажната цена не е платена и ще стане по банков път в деня на отразяване на промените в Търговския регистър. Договорът и споразумението са представени с исковата молба. САС е приел, че между страните е сключен договор за продажба на дружествени дялове от 10.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните по него от 11.03.2011 г. Според САС събраните по делото доказателства не установяват симулация по отношение на страните по сделката за продажба на дружествени дялове. В последващото споразумение от 10.03.2011 г. между същите страни, но без нотариална заверка на подписите е посочено, че продажната цена в размер на 70000 лв. от подписания между същите страни договор за продажба на дружествени дялове от [фирма] не е платена от купувача и получена от продавача и е фиктивна /т.1/, реалната продажна цена включва дружествените дялове и посочен недвижим имот и е 178000 лв. /т.2/, като плащането на продажната цена ще стане по банков път в деня, в който настъпилите промени бъдат вписани в Търговския регистър /т.3/, а в деня на плащането И. Д. ще прехвърли на П. Доков П. /тогавашен съпруг на П./ посочения недвижим имот /т.5/. Обсъждайки това споразумение САС е приел, че симулация по отношение на страните по сделката няма, като в споразумението изрично е посочено, че ответницата П. Й. П. /тогава/ придобива дружествени дялове, което се потвърждава и от разпита на нейната майка /свидетел Й./ присъствала на разговора между ищеца и П. Доков П.. След направена служебна справка от САС е установено, че в агенция по вписванията по партидата на дружеството [фирма] са вписани прехвърлените дялове на П. Й., има данни, че тя като съдружник е упражнявала членствените си права – участвала е в проведено ОС на съдружниците /протокол от 29.04.2011 г./, искала е спиране на регистърно производство въз основа на протокол от 09.06.2014 г., ищец е в образувано от нея производство за защита на членствени права по чл.74 ТЗ и по този начин, според САС, е заявено отношение и воля касателно членствените й права в процесното дружество, включително за придобивната сделка, която я легитимира като собственик на процесните дружествени дялове. Дори да се приеме, счита САС, че споразумението от 10.03.2011 г. е симулативно или нищожно, то не би се отразило на факта на изпълнение на задължението за заплащане на цената по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 10.03.2011 г. с нотариално заверени подписи. Все според САС фактът, че цената по този договор е платена е следвало да се докаже така както е уговорено – с банков документ, след като ищецът твърди, че не му е платено. След като не са ангажирани доказателства в тази насока, САС е приел, че процесната сума в размер на 70000 лв. е дължима, както е дължимо и вземането за лихва.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът формулира следните въпроси с допълнителен критерий чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК: „1. Следва ли съдът да разгледа в цялост и да квалифицира представения от ищеца писмен документ – дали същият представлява обратно писмо или начало на писмено доказателство или следва да го разглежда ограничено само относно възраженията на ответника във връзка с него?“ „2. Може ли съдът да осъди ответника да плати цена, за която страните в писмен документ са приели, че е фиктивна?“ „3. Следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първата инстанция непълноти и грешки при докладване на делото? Може ли въззивният съд без да даде указания на страните и едва в мотивите на Решението да изменя доклада по делото, в който е прието какви са направените възражения от ответника и страните не са възразили по него и във връзка с него е разпределена доказателствената тежест?“ Първите два въпроса не са обсъждани и разрешени в този им вид от САС. Обсъждайки събраните по делото доказателства и конкретно договора и споразумението, САС е приел в мотивите си, че не е установена симулация по отношение на страните в сделката и конкретно са изложени съображения за прехвърляне на дружествените дялове между тях. Изложени са и съображения за прехвърляне на дяловете, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър, след което ответницата П. Й. реално упражнява членствените си права. В този смисъл така поставените два въпроса не съответстват на изложените от решаващия съд съображения, а изразяват твърдяната позиция на страната в спора и съответстващото на тази позиция разрешение, вкл. по обсъждане на събраните по делото доказателства, извършено от решаващият съд. Изложените доводи към така формулираните въпроси са относими към правилността на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/, а не към въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос в първата си част има разрешението си в т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което няма противоречие във въззивното решение. В случая във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с доклада на първоинстанционния съд или неправилно разпределение на доказателствена тежест, напротив въззивникът се е позовал на доклада и правилно разпределената доказателствена тежест, но твърди, че при тези указания да докажат определени факти страните не са извършили пълно доказване на същите. Втората част от този въпрос не съответства на данните по делото, доколкото няма изменение на доклада по делото във връзка с доказателствената тежест между страните, а има нова преценка на вече събраните доказателства при изложени доводи и възражения пред първоинстанционния съд, но това не съставлява нито нов доклад по делото, нито ново разпределение на доказателствената тежест между страните. В този смисъл втората част от третия въпрос е необуславяща изхода на спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като не са поискани и няма доказателства ответникът да е сторил такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 779/17.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, единадесети състав по т.д. № 410/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.